вторник, 27 юни 2017 г.

"Момиче от календара: Януари" - Одри Карлан

       Днес ще ви говоря за книга, която подобно на нюансите беше силно дискутирана в САЩ. Но за разлика от 50те нюанса, аз се реших да прочета. :)
       Мисля да говоря за всяка една книга по отделно. Просто не обичам когато има любовни триъгълници, а в тази поредица има мноого ъгли. Смятам, че за моето психическо здраве ще е по-добре ако ги чета една по една. :D


Много е просто – нуждаех се от пари. Много пари. Един милион долара, за да бъдем съвсем точни. Всъщност сумата нямаше чак толкова голямо значение. Това, което имаше значение, беше, че етикетът бе закачен за живота на баща ми.
Няма пари. Няма живот.
Мия Сондърс тъкмо е загърбила незначителния си живот в Лас Вегас, когато получава обаждане, от което научава, че баща й е бил пребит почти до смърт заради неизплатени дългове. Проблемът е, че човекът, на когото дължи парите, е безскрупулното бивше гадже на Мия – поредният негодник, в когото е направила грешката да се влюби.
Никога повече.
Мисията на Мия е проста – тя ще трябва да работи като елитна компаньонка в компанията на леля си, за да изплати дълга на баща си. Всичко, което трябва да направи, е да прекарва всеки месец в рамките на една година с различен богат мъж.
Лесни пари... Поне на пръв поглед.

     Без бой признавам, че за книгата разбрах от страницата на Егмонт България. Прочетох откъс и ми се стори интересно четиво. Като никога пуснах предварителна поръчка и чаках книгата с огромно нетърпение. За жалост лични ангажименти ме завъртяха и нямах време за никакво четене..Та книгата започнах едва преди 2 дни. И макар "Януари" да няма 150 страници, ми отне 2 дни за да я завърша (креватните сцени ми дойдоха повечко в един момент, та я оставих за малко).
    Накратко за историята - бащата на главната геройна Мия има огромен паричен дълг. Но понеже го пребиват и той изпада в кома, Мия решава че все пак обича баща си и тя ще събере парите. Тук на помощ идва леля й Мили, която й предлага работа като придружителка. Самата работа се състой в това, Мия да бъде придружител на дадения клиент в продължение на месец. И не е длъжна да има интимни отношения с клиента. (един вид гейша) Споменавам го, защото в доста ревюта прочетох, че Мия била проститутка.
     Та първата задача на Мия е един страхотен филмов продуцент - Уес Чанинг.
Още със запознанството им си личи, че отношенията им ще бъдат интересни и много горещи.
Едно от нещата, които не ми харесаха в Мия е..ами нейната повърхностност. Дам, правилно прочетохте - за мен тя е повърхностна личност и силно се надявам със следващите книги да видим израстването й. (ако има такова де) А Уес..ами той си е едно сладкишче - много сладък и в същото време - силен мъж. Лично аз се надявам след края на тази една година, те да се съберат, но...

    Относно превода на книгата - имам само една забележка. Просто самото изречение няма абсолютно никакъв смисъл в българския превод - "Ченето ми буквално увисна и дълго време остана така. Беше дълга, простираше се огромна." (тук Мия е просто много впечатлена от лимузината на Уес, която явно се "простира огромна") В крайна сметка любопитството много ме гложди как се простира огромна, та ще видя и оригиналния текст...където срещаме "Any further thoughts were obliterated, and my mouth dropped open at the size of the limo. It was long, stretched beyond anything I’d ever seen." А конкретно частта, която ме интересува може спокойно да се преведе: "Лимузината се простираше докъдето ми стигаше погледа." (примерно) Други забележки към превода нямам, но не съм и филолог че да критикувам. Просто превода на горното изречение ме шокира и изуми...и хвърли в чуденка.

   Та финални думи относно "Януари": книжката ми хареса. Леко четиво е, историята е приятна, героите са симпатични. Не знам дали ще дочета поредицата, защото самият факт, че най-вероятно Мия ще спи с всичките си клиенти, малко не ми се нрави. Особено ако си мисли, че се влюбва във всеки един от тях. Една от причините, заради които бих продължила с четенето, е любопитството ми каква ще се окаже Мия накрая и как ще нареди живота си..защото има 2 цитата, които хем ме заинтригуваха, хем ме отблъснаха от персонажа й. Първият е: "Със сигурност яко го закъсвах. Още не бях напуснала Уес и вече ми течаха лигите по следващия на опашката. Аз съм една курва и това е." А другият е: "Беше много важно Уес да разбере, че това е мое решение. Не бях някоя лигава принцеса, която чака чаровния принц да дойде да я спаси. А и той не беше принцът на бял кон, който се втурва към момичето и го измъква от беда. Приказките да измислица, особено ще се отнася до такива като мен, живеещи във Вегас и с огромен товар на раменете."
      Ноо стига съм оплювала образа на Мия. Вярно е, че има доста неща, които много ме подразниха (факта, че цял месец не се е сетила за сестра си и най-добрата си приятелка..освен когато разказваше на Уес за проблема..) И все пак книгата не беше зле. Ако се абстрахираме от факта, че Мия сама се смята за проститутка де..Уес и семейството му компенсират тотално за нейния неадекватен образ.

Ами това беше от мен. Ще ми бъде интересно да прочета и вашите мнения относно книжката и персонажите на Мия и на Уес :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар