четвъртък, 25 февруари 2016 г.

"Чужди очи" и "Чуждо влияние" от Джил Хатауей

Една поредица, която от много време се каня да завърша.
Миналата година успях да прочета първата, но така и не намерих втората...Реших преди да започна втората да препрочета първата, но първо -да ви запозная с книгите:


Вий Бел крие една доста невероятна тайна. Всички си мислят, че 16-годишното момиче страда от нарколепсия. Но вместо да заспива по време на пристъпите си, тя се вмъква в умовете на други хора и преживява събития през техните очи. Вий е свикнала с тези епизоди. Тя влиза в ума на сестра си, която преписва на тест по математика, и в този на неин учител, скрил се, за да пие, преди влизане в клас. Вий научава и най-лошото за предполагаема „приятелка”, когато се плъзва в ума й по време на училищни танци. Но нищо не може да я подготви за това, което се случва една октомврийска вечер и я изправя пред най-големия ужас в живота й. Изпаднала в поредния пристъп, тя влиза в ума на непознат, който се е надвесил над тялото на Софи, най-добрата приятелка на сестра й – притихнало, кърваво, мъртво.  Властите обявяват смъртта на София за самоубийство. Вий обаче знае истината и отчаяно желае да я разкрие. Кой ще й повярва? Със сигурност не и най-добрият й приятел Ролинс, който се държи някак странно с нея, откакто прекарва повече време с новото момче в гимназията – Зейн. Да не говорим за полицията. Оплетена в ужасяваща мрежа от тайни, лъжи и опасности, без да има към кого да се обърне за помощ, Вий трябва да намери начин да разкрие убиеца, преди той да набележи новата си жертва.




Преди шест месеца Вий Бел стана неволен свидетел на ужасяващо убийство и едва не се превърна в следващата жертва, опитвайки се да разкрие извършителя. Оттогава дарбата й (или проклятието) да се приплъзва в съзнанието на околните и да вижда през техните очи e под контрол. Нещата започват да се нормализират за Вий, а по всичко личи, че и връзката й с най-добрия й приятел Ролинс е на път да се  задълбочи... Докато спокойствието й не е нарушено от необяснима случка. Момичето губи съзнание и се събужда на ръба на скала в отдалечена местност, взирайки се в безжизненото тяло на познато момче. Първата й реакция е да сподели с Ролинс, но напоследък той сякаш проявява по-голям интерес към колежката си Анна, отколкото към Вий. А дали да не разкрие тайната на отдавна изчезналата си леля, която внезапно се появява от нищото?
Потъвайки в колебания и съмнения, животът на Вий се превръща в пълна каша – тя продължава да се озовава във все по-странни ситуации, без спомен как е попаднала в тях. В едно обаче е сигурна – още някой притежава способността да се приплъзва в чуждите умове. И този някой я използва, за да отмъсти... но ще постигне ли успех?


Лично мнение: (възможно е да съдържа СПОЙЛЕРИ)
Поредицата ми хареса. Много. Преди да започна с "Чуждо влияние" рещих да си припомня историята на Вий. Признавам си, че почти нищо не си спомнях от "Чужди очи", което по моите лични критерии означава, че книгата не е била толкова невероятна, че да се загнезди в съзнанието ми за постоянно. С малко книги се е случвало, така че не съм изненадана особено.
Но нека се върна към поредицата.
Като за начало ще започна с Вий - хареса ми как е изграден персонажът й. В "Чужди очи" се срещаме с едно объркано и отчуждено от всички момиче, което отхвърля собствената си личност. Чувства се изоставена и използвана...откачалка, заради дарбата й. Докато четем книгата определено можем да разберем причините, породили чувствата й - ранната смърт на майка й, пълното неразбиране от страна на баща й, случката със Скот, загубата на Саманта...дарбата й. Хареса ми как Вий сама иронизира част от себе си - това придава истинност на образа й. Донякъде можеш да я почувстваш близка. А най-важното е, че накрая на книгата вече беше приела себе си и дарбата си. В "Чуждо влияние" Вий вече се е научила да контролира дарбата си донякъде, макар че Джил още в началото пуска съмнения, че това не е точно така. С няколкото странни случки, още от началото започваш да се чудиш - Кой е лошият този път? И какъв е мотивът за действията му. Признавам си, че изобщо не очаквах Мати да е причинителят. Подозирах Мелъди - изгубената братовчедка, за която така и разбираме дали научава коя е истинската й майка...Докато четях книгата започнах да подозирам и Лидия покрай "разследването" на Вий. Но краят, е това беше нещо което не очаквах.
 Мати като персонаж е сладурана - по-малката сестра, която на моменти мисли сестра си за луда...но пък не е лоша. В първата книга определено я виждаме като едно изплашено момиченце, но във втората - там вече е пораснала. И макар да е все така податлива, сме съпричастни, защото тя също е изгубила много. Интересно е да проследиш нейната трансформация. :)
Ролинс - определено ми допадна като персонаж. Готиният най-добър приятел, който е до теб и те разбира...но пък ти си прекалено наранена за да му споделиш най-тъмната си тайна...Хареса ми историята как са се запознали с Вий - съгласна съм, че истинските връзки се случват неусетно и напълно естествено. Не мога да разбера само защо Ролинс криеше от Вий истината за семейството си. Но си го обяснявам с това, че авторката е искала да опише достоверен мъжки образ, а както добре знаем - те са от друга планета и рядко действат адекватно. (шегувам се :D )
 Зейн - харесвах го като герой, и не мога да преживея напълно загубата му, но пък разбирам защо Джил го извади от картинката...Радвам се, че липсваше любовният триъгълник, но загубата на Зейн още я преживявам.
Историята като цяло не е нещо особено, макар че авторката определено успя да оплете една мистерия. В началото се чудиш дали убиецът не е готиният преподавател, после приятелките на убитото момиче, а накрая най-добрият приятел. В един момент нещата се навързват и краят наистина е интересен...и малко тъжен.
"Чуждо влияние" като цяло е много по-добре написа от "Чужди очи". Усеща се развитието в стила на Джил Хатауей. С краят на "Чужди очи" се разбира защо е поредица, а не единична книга. В "Чуждо влияние" много въпроси намират своя отговор. Освен това ставаме свидетели на развитие в главните персонажи, заздравяване на семейните отношения и изплатени грехове. Не мога да преценя коя книга ми хареса повече - и двете ме грабнаха по различен начин. Но в едно съм сигурна - книжките си заслужават отделеното време - забавни са, историята е интересна, героите се чувстват близки, има мистерия, има и любов - за мен това е страхотна комбинация. :)

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Книжно предизвикателство за 2016

Здравейте :)
Вдъхнових се от идеята за 16 изхабени козметични продукта през 2016, която е толкова актуална в момента в бюти блоговете. Разликата е, че моето предизвикателство (насочено главно към мен, но ако желаете можете да се включите) е насочено към книги :)
В какво се състой. Последните няколко години зарязах доста поредици...затова ще си дам стимул да ги довърша (тъкмо да отметна и малко книги от списъка). Ще се опитам до края на 2016 година да довърша 16 започнати поредици..(хммм..дали имам 16 недовършени поредици??) Най-вероятно ще се наложи да препрочета първите книги от поредиците, така че определено няма да са 16 книги...

И така..списъка е:
1. „Пророчеството на сестрите” – Мишел Зинк  (3 книги + 3 новели)
2. „Чужди очи” – Джил Хатауей (2 книги)
3. „Ридание” Маги Стийвотър (2 книги)
4. „Хекс Хол” – Рейчъл Хокинс (3 книги)
5. „Твърде далеч” – Аби Глайнс (4 книги)
6. „Дивайн и приятели” – Оливия Паркър (3 книги)
7. „Опасни сънища” – Лиза Макман (3 книги + 1 новела)
8. „Лукс” – Дженифър Л. Арментраут (5 книги + 3 новели)
9. "Бюканън" - Джули Гаруд (13 книги)
10. „Академия за вампири” – Ришел Мийд (6 книги)
11. „Реликвите на смъртните” – Касандра Клеар (6 книги)
12. „Дивергенти” – Вероника Рот (3 книги + 4 новели)
13. Вълците от Мърси Фолс” – Маги Стийвотър (4 книги)
14. „Саванти” – Джос Стърлинг (6 книги + 2 новели)
15. „Братството на черния кинжал” – Дж. Р. Уорд (14 книги + "Пътеводител за посветени)
16. „Тъмните пазители” – Рейчъл Хоторн (4 книги)

По принцип някои от поредиците (като Братството примерно) ме загубиха по едно време, но съм решила да им дам още един шанс. Други съм "зарязала" заради липса на време...Но стига съм ги влачила. :)

И за да ми е още по-забавно - добавям и няколко манга серии, които съм започнала отдавна и е крайно време да прочета и последните томчета:

1. Vampire Knight (19 volums)
2. This Ugly Yet Beautiful World (3 volums)
3. Black Bird (18 volums)

Пожелайте ми късмет :)

вторник, 16 февруари 2016 г.

Мигли косъм по косъм - за или против?



Лятото имах удоволствието да ми „присъдят” мигли. :)
На кратко:
- не е болезнена процедура
- продължителност - две – три седмици
- желателно е веднъж в месеца да се ходи при козметик за да се попълнят падналите мигли

Лично мнение:
Какво да кажа? Ефектът е УАУ!! Все едно постоянно бях със спирала – миглите ми изглеждаха по-гъсти и дълги. В началото малко ми беше странно и постоянно гледах да ги пазя...Като цяло очите не трябва да се търкат грубо, а гримът трябва да се маха нежно – без търкане!!

Ако се чудите защо се реших на подобно нещо: (все пак спирали много и всякакви)
Моя близка ме кандардиса да пробвам...и аз се съгласих. Слагането на миглите е бавен процес (разбирайте около час - час и половина). Все пак на всяка истинска мигла се лепи една изкуствена. Но пък само си лежите (може и да поспите) докато трае процедурата. Хубаво е, че изкуствените мигли не увреждат истинските. Но трябва да знаете, че в различните козметични салони работят с различни видове изкуствени мигли. Тези, които ми сложиха бяха копринени и не тежаха изобщо. Но има и някакви пластмасови – ако желаете да постигнете кукленски вид – те са перфектни за вас :)

Ако сте заинтересовани най-добре ще е да помолите козметичката ви да ви насочи. :)

Интересно ми е дали сте чували за тази процедура и какво е мнението ви относно този вид разкрасителни процедури :)


"Пепита Хименес" - Хуан Валера

   Тази публикация седи в черновите ми вече няколко месеца, но мисля че е време да види бял свят. Ревюто го написах с единствената цел след време да си припомня за какво иде реч :) Спойлери има, затова четете на своя отговорност! :)




Отново история за любов...

Вече се чудя – Как все на такива попадам? Дори и да не ги търся?
Признавам си, че тази книга ми беше в задължителната литература, но не очаквах да ми хареса.
Книгата е написана в три части. Първата (и може би най-отегчителната) е под формата на писма – от дон Луис де Варгас до чичо му – отец Деан. Правилно прочетохте – отец. И така – нашия дон Луис иска да става свещеник – да обикаля по света и да разнася словото Господне. До тук – нищо лошо (даже похвално). Обаче! Баща му – дон Педро – си го взима в къщи (нищо че дон Луис е на 22 години), защото не го е виждал през последните 10 години и иска да прекара време с него...и мнението му относно една млада вдовица (на 20) – Пепита Хименес. Нашата Пепита се е омъжила на 16 години за един възрастен дядо (много готино деденце) под влияние на майка си. Малко след това и майка й и мъжът й умират. (не по едно и също време де) В продължение на доста време тя спазва траур и отхвърля всички кандидати за ръката си – все пак младо и право девойче на 20 с голям бонус от мноооого пари. Обаче дон Педро е инато магаре и не отказва. Проблема идва заедно със синът му. Става така, че дон Луис се влюбва в Пепита (а и тя в него), но не го осъзнава. За него е грешно така да изостави Бога заради една жена и съответно се инати ама до последно.
Втората част от книгата вече е под формата на разказ от името на автора, който ни разказва как се развива историята по-нататък. А последната част е под формата на епилог и на кратко разказва за второстепенните герои и какво се е случило с тях след края на историята.

Моето мнение? Книгата е много добра. Историята е красива. Авторът ясно показва душевните терзания на дон Луис, който е изправен пред тежък избор. В крайна сметка момчето следва сърцето си и заедно с Пепита получават своя щастлив финал. Драма има, разбира се. Все пак през един доста голям период дон Луис си мисли, че е съперник на баща си относно Пепита и съответно мислено се самобичува постоянно. Бащата пък от своя страна се осъзнава в един момент и се опитва да събере младите.

Наистина красива история. Препоръчвам горещо. Само забележка към изданието на Персей – „жега” и „шега” са две напълно различни думи. Точки и запетайки също е хубаво да се слагат. Намерих няколко дребни грешчици, които не са болка за умиране, но все пак липсата на точки направо ме побърка. Иначе изданието ми хареса, а и корицата е много симпатична. Все още не съм прочела „Доня Лус”, но мисля след време да поправя тази грешка. :)

"Тривърхата шапка" - Педро Антонио де Аларкон

Старо ревю, седящо в чернови само защото нямам хубава снимка на корицата...не се сетих да снимам, когато беше у мен...слагам снимка, взета от интернет :)

П.С. -  Може да се каже, че е преразказ, а не ревю на книгата. :)



„Тривърхата шапка” на Педро Антонио де Аларкон ни запознава с една история за доверие и любов...погледнато през погледа на една романтична душа (разбира се).
Любовта между чичо Лукас и сеня Фраскита е от тези, които човек търси цял живот – да обичаш и да те обичат с цяла душа. Но..нека започна от началото :) СПОЙЛЕРИ!!!
В първите няколко глави авторът ни запознава с обичаите и мястото на действието. После ни описва и героите. От описанието на сеня Фраскита разбираме, че е едра красавица, цялата изпълнена с чар и очарование. А от описанието на чичо Лукас..ами, че не е първи красавец (леко гърбав и целия в белези от шарка), но затова пък много умен, чаровен и всякакви положителни качества. Сигурно се чудите как тогава са се залюбили? Ами много просто – той е бил толкова неустоим, че тя просто се е влюбила в душата му. (само не си мислете, че Фраскита е някаква повърхностна девойка – напротив – не му отстъпва по нищо в характера. Сигурно затова се допълват така.) Драмата в цялата история идва от корехидорът..който е лудо влюбен в сеня Фраскита. (като цяло всички в селото я намират за неустойма, но уважават чичо Лукас, а и знаят че се обичат, та седят на страна) Обаче! Корехидорът не може да се примири, че Фраскита не е негова. (той милият е по-грозен и гърбав от чичо Лукас..но и по-лукав) Та измисля той пъкления план да вкара чичо Лукас в затвора за една вечер, а той да прелъсти Фраскита през това време. Обаче всичко се обърква...и спирам до тук, защото няма да ви е интересно да прочетете какво се случва. :)
Ще кажа само, че Аларкон пише много увлекателно и забавно – смяла съм се със сълзи – особено на описанията. Историята също е много интересна и добре написана. И най-важното има щастлив финал! Поне за чичо Лукас и сеня Фраскита. Те милите изживяват истинско приключение, но поне се уверяват за пореден път, че делят една душа.
Препоръчвам горещо книжлето :) (казвам книжле, защото е само 127 страници, А6 формат)

Последни придобивки :)

Последния месец и половина реших малко да разнообразя с част от козметиката си и съответно да изпробвам нещо ново. :)


Нека да започвам :)
1. Японски зелен чай Bancha - купих го от Lidl на цена 3,99лв. Не съм сигурна, че все още го имат, но силно се надявам, защото си харесах и един индийски..

2. Лак за нокти на Essence I love TRENDS the metals (34 turn up the volume!) - лак, от новата им колекция. Цвета е страхотен! Все още не съм го тествала колко ще издържи, но като цяло съм много доволна от I love TRENDS серията им.

3. Лак за нокти на Golden Rose Holiday номер 52 - купих го, защото имам същия цвят от AVON и съм наистина влюбена в него. По принцип съм голям фен на лаковете на Golden Rose и затова реших да пробвам и тази тяхна серия.

4. Лакове за нокти Rimmel - от известно време ги гледам, но се реших да ги взема, защото в DM бяха намалени с 50%. Може да се каже, че единият лак идва безплатно...така че дори и да не ми харесат, поне няма да съжалявам, че съм си ги взела.

5. Пигмент за очи от Essence (12 miss piggy's lollipop) - не съм сигурна от коя серия, знам че е стара. Имам още един пигмент от същата серия, купуван преди 3 години някъде. От доста време се каня да си взема точно този цвят, но все отлагах. Много са наситени цветовете, а и могат да се ползват като лак за нокти. :)

6. Soft touch mousse concealer (20 soft sand) на Essence - един от новите продукти на марката. Просто не издържах...За сега само веднъж съм го пробвала и съм много доволна от покупката. Но след известно време ще пиша малко по-обстойно за продукта. :)

7. Комплект за вежди от Essence (02 natural blonde style) - като цяло не съм голям фен в подчертаването на веждите (то съм пробвала и веднъж де), но както казах по-горе - исках да опитам нови продукти.

8. И отново Essence - почистващи лепенки за нос Pure Skin - винаги съм предпочитала пилинга и триците за лице, но понеже много мои приятелки са доволни от почистващите лепенки, реших и аз да им дам шанс.

9. Сапун All Nature с жасмин и бял чай - много приятен аромат. Силно се надявам сапуна да не изсушава кожата.

10. Крем за тяло с масло от жасмин от Natural Cosmetics - напълно импулсивна покупка. Преди месец си купих душ гела, но все още не го бях пробвала. Миналата седмица отидох до BeFit и видях, че маслото за тяло е намалено...реших да ги пробвам като комплект и затова си го взех. Засега съм го ползвала само веднъж и съм със смесени чувства заради аромата. Все още не мога да определя окончателно дали ми харесва или не, но това ще стане след още няколко ползвания.

11. I love cosmetics - душ гел, лосион за тяло и масло за тяло с аромат на малини и къпини - покупката от която съм най-доволна. :) От много време ми се искаше да пробвам марката, но цената ми изглеждаше висока. Миналата седмица, докато бях в DM (търсеща новата серия на Essence :D ) видях че имат промоция - купуваш 2 продукта от серията I love cosmetics на цена 13лв. (мисля че промоцията е до края на месеца - възползвайте се!) Разбира се, продуктите трябва да са различни. От няколко дена ползвам душ гела и лосиона и засега съм повече от доволна. :) Но за марката ще говоря друг път - мисля първо да пробвам още някои от продуктите им :)

Ами това е от мен за сега :) Надявам се да не съм ви отегчила много. :)

"Двор от рози и бодли" - Сара Дж. Маас



Тя отнема живот. И сега трябва да го заплати със сърцето си.
Когато деветнайсетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин – един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света.
Докато обитава имението му, чувствата й към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре… или Тамлин и народът му са обречени завинаги.


Обичате ли приказката за Красавицата и Звяра? Глупав въпрос..Кой не я обича? История за любов, възродила се сред чувства на гняв и омраза...любов, която променя и изкарва по-доброто в другия. За мен това е една от най-любимите ми приказки, точно защото желая да срещна любовта в човек, който да изкарва доброто в мен.
Като цяло обичам приказките, а новите им "прочити" ми доставят особено удоволствие. Харесва ми как познатите ни приказки се пречупват през призмата на въображението на различни автори.
Но да се върна на книгата. :)
Като цяло анотацията е леко грешна. Фейра не е отвлечена - когато се появява звярът, той й дава избор - дали да тръгне с него към Притиан или да умре..та "отвлечена" определено не е най-точната дума. Друга неточност - магическата земя, в която отива не й е непозната. Да, Фейра никога не е стъпвала там, обаче през по-голямата част от живота си, болезнено усеща присъствието на този магически свят, отделен от една стена и намиращ се доста близо до дома й...и последната неточност - зловещата сянка се е надигнала много преди Фейра да се роди...но това са само подробности. Признавам, че анотацията определено привлича вниманието и реално тези 3 неточности не са чак толкова важни. :)
Нека да мина към историята. Ще се опитам да не пускам спойлери, но не обещавам. :) Книгата ми хареса. При това много. Да, имаше неща, които не ми допаднаха много-много, но пък и аз напоследък съм много претенциозна.
Фейра като персонаж е интересно изградена - не е някакво мрънкащо момиче, но изобщо не се отстоява като личност...Влачат я за носа както им скимне, а тя даже "гък" не казва. Хареса ми, че личността й се развива чрез действията й (някои от тях напълно неадекватни). Тамлин повече ми допадна, нищо че на моменти е непоносим. Признавам, че си имаше своите мотиви за повечето си действия, но упоритото магаре също действаше неадекватно на моменти.
Историята наистина е добре измислена - хареса ми това, че някои важни елементи от оригиналната приказка присъстват - например това, че единия главен герой не може да чете; елемента с влюбването в душата, а не във външния вид; спасяването; милите жестове. Първата част от книгата е наистина страхотна. После Тамлин се заинатява нещо, Фейра също (нищо, че се водеше разумна) и се стига до големия обрат, в който Фейра ще спасява Тамлин. (можехме и без него да минем, но пък иначе нямаше да има продължения). Самото спасяване (което можехме да си спестим, ако просто Фейра беше казала на Тамлин "И аз те обичам") има интересни моменти...и напълно неадекватни такива. Уж Фейра много обича Тамлин, но се съгласява на супер-мега глупавото условие да бъде компаньонка на друг елф...Това ми дойде в повече...особено при положение, че реално не се включваше в договора (както казах по-горе - много неадекватни действия). Признавам обаче че краят на книгата ми хареса - и по-точно - спасяването на народа на елфите. Определено се разчувствах. Разбира се авторката си сложи вратичка и сега очакваме продълженията. Под "вратичка" разбирайте вероятна промяна в личността на Фейра. Това, разбира се, е само мое лично предположение, което ще бъде опровергано или потвърдено в следващата книга. Продължението мисля да го прочета, защото ми е интересна съдбата на семейството на Фейра.
Като цяло книгата ми хареса, но не е нещо невиждано. Няма седмица след прочитането й, някои неща избледняха..предполагам до месец ще помня само няколко по-важни момента. Лично при мен, това означава, че книгата не ме е белязала с почти нищо. Но пък на вас може и да ви хареса на 100% :) Ще се радвам ако споделите дали сте я прочели или имате намерение да я прочетете :)

неделя, 14 февруари 2016 г.

Маникюр за 14 февруари

Здравейте :)
По случай празника реших малко да разнообразя маникюра си. Не че не го правя когато имам повече свободно време де :D

За този маникюр използвах само 2 лака - Golden Rose Holiday 52 и Golden Rose Color Expert 01. Е, разбира се сложих и основа и топ. :)
С брокатения лак лакирах всички пръсти без безимения и палеца, защото реших на тях да е акцента. Използвах 3 слоя лак за да бъде по-наситен. От белият лак сложих само 2 слоя, за да остане леко прозрачен. После с тънка четка нарисувах по едно сърчице. Сложих един слой топ лак и се получи това:

        

Като цяло не е нещо кой знае какво :) И в интерес на истината става бързо и лесно. Но пък на мен ми харесва как се получи :)

петък, 12 февруари 2016 г.

Yves Rocher

Новата ми публикация ще бъда за една марка козметика, от която съм много доволна. Накратко как се запознах с Yves Rocher - преди 2 месеца реших да сменя шампоана. В една аптека Ремедиум си взех няколко малки шампоанчета на различни марки за да експериментирам. Разбира се загледах се и в Ив Рошер, но реших да се въздържа временно...и на следващия ден установих, че балсама ми е на привършване...Така се срещнах за първи път с Ив Рошер. (успях да съгреша и с един душ гел...)
Балсама е просто уникален! Много ми харесва, а и влияе страхотно на косата ми - изглежда по-жива и е по-мека. След неочаквания ефект, реших да пробвам и шампоана от същата серия. След обикаляне на няколко дрогерии и аптеки, най-накрая го намерих. Излишно е да казвам, че шампоана също ме очарова. :) Аромата е уникален - лек и ненатрапчив. Шампоана не изсушава скалпа и косата, което за мен е много важно, защото имам суха кожа и откриването на добър шампоан си е мисия невъзможна. И все пак намерих такъв, който да дава на косата ми необходимото :)
Душ гелът, който изобщо не влизаше в плановете ми за покупка е също толкова страхотен. С аромат на портокал и нежната гел консистенция, къпането се превръща в още по-голямо удоволствие. По принцип не обичам да ползвам душ гелове, защото оставят едно мазно усещане върху кожата, което много ме дразни и ми е неприятно. При този душ гел това усещане го няма! След баня чувствам кожата си чиста и хидратирана - истинско удоволствие просто :) Нямам търпение да пробвам и серията им с аромат на малини! Но това ще стане по-нататък :)



Есен с Essence

Публикация, която седи в черновите ми от няколко месеца...И все пак сърце не ми дава да не я пусна. :)

От почти 5 години съм голям фен на марката Essence. Спечелиха ме със супер сладурската си визия, а след като пробвах няколко техни продукта - и с качеството си.

Преди да започна, трябва да поясня, че по принцип не съм голям разбирач на тема козметика :D Голяма част от продуктите на пазара нямам нужда да ги ползвам и предполагам това е причината да не съм се интересувала много-много. В продължение на години използвах главно молив за очи, очна линия, спирала и гланц. Фондьотен съм си купувала 2 пъти (на Ейвън и на Мейбълин) и да съм ги ползвала не повече от 15 пъти...Но на тази тема ще се върна друг път :)

По незнайни за мен причини, към края на лятото в мен се пробуди суетността. За моя радост не трая дълго, но времетраенето на процеса беше достатъчно за да подновя част от козметичните си продукти и да пробвам нови. Установих, че имам нужда от нова палитра сенки и съответно се обърнах към една от любимите ми марки - Essence. За мой късмет, марката тъкмо пусна на пазара новите си палитри Essence All About...eyeshadow и трябваше само да реша коя точно да си взема. All about Roses ме привлече най-силно откъм нюанси и се спрях на тях. (а и малко прилича на предната ми палитра, в която бях влюбена)
 

Пет от нюансите са перлени, а останалите 3 - матови. Цветовете се допълват и спокойно може да се експериментира с тях. Освен това палитрата предлага възможността както за лек, ежедневен грим, така и за вечерен. Ако има основа, гримът не мърда в продължение на часове. Лично аз ползвам матиращата пудра на Essence.

Почти месец след като се сдобих с палитрата, реших да пробвам и новата серия - I love Nude.
Като цяло лаковете са ми фаворити, но сенките и червилата също не остават по-назад. Взех си червилото Come Naturally, което страшно много харесвам и като цвят и като текстура. Червилото се задържа на устните ми поне 2 часа, а понякога и повече. Седи много нежно, а и на усещане е приятно. Определено хидратира устните ми - през студените месеци нямах нужда от балсам за устни, защото червилото постоянно беше в мен. :)
 Минавам нататък. Освен червило, тази есен за първи път се престраших да се върна към фондьотена. С тази разлика, че предпочетох да пробвам BB крем. И понеже Essence ми е слабост, реших да проверя дали случайно нямат такъв продукт в богатия им асортимент. Разбира се, имаха. След няколко неуспешни опита да намеря крема в дрогериите Лили и ДМ, реших да им пиша. Изключително услужливи и бързи, веднага ми казаха възможностите за сдобиването с така желания продукт. Отидох на място и освен с BB крема се сдобих и с лак (разбира се :D ) както и едно тестерче. ^_^ Признавам си, че съм напълно очарована от BB крема. По принцип моята кожа не е особено проблемна и има нужда само от леко изравняване на тена. BB крема определено ми дава желаното, а освен това служи като защитна стена между кожата ми и замърсения въздух. Но навик за постоянно ползване се гради трудно и без особен успех при мен. Като цяло съм много доволна от продукта и бих се върнала към него - определено ми е незаменим при по-специални поводи...и не толкова специални.
  
         
 Други две мои прегрешения тази есен са сенки за очи - отново на Essence. Едните са от серията I love Nude - Crème brûlée, а другите от моно серията им - I'm blushing. Ако трябва да съм честна, фаворит ми е крем брюлето :) Обожавам да го използвам в ежедневния си грим, а понякога да довършвам и вечерния :) Розовият нюанс определено го харесвам (имам някаква слабост към розово-червената гама), но не ми позволява да го използвам ежедневно. Но пък за добавяне на ефект определено е много добро решение. Като цяло не съжалявам за покупката си. :)
        

 Публикацията стана по-дълга, отколкото мислех да е, но пък исках да споделя мнение. :)
Интересно ми е - Вие ползвате ли козметиката на Essence? Пробвали ли сте техни продукти?
Ами това е от мен засега :) Лека вечер ви желая :)