неделя, 10 септември 2017 г.

"Където дърветата пеят" - Лаура Гайего

Днес ще ви споделя мнението си за една книга, която очаквах с нетърпение да излезе на български. :)









Ваяна, единствената дъщеря на херцог на Рокагрис, е сгодена за Робиан де Кастелмар още от времето когато са били деца. Двамата се обичат и ще се венчаят през пролетта. Обаче по време на празненството на зимното слънцестоене, един планинец предупреждава краля на Нортия и неговите рицари за заплахата от варварите от степите...и Робиан, и херцогът са принудени да отидат на война. При такива обстоятелства, една девойка като Ваяна не може да направи нищо друго, освен да чака завръщането на своя любим...и, вероятно, да обърне внимание на легендите, които се разказват за Голямата Гора...мястото, където дърветата пеят.







   Лаура Гайего Гарсия е испанска авторка, която пише детска и юношеска литература. През декември на 2015 година, издателство Тонипрес издаде Finis mundi – Краят на света. Още тогава авторката сподели във фейсбук страницата си, че българското издателство вече работи и по още една нейна книга – Donde los árboles cantan. Самата книга е издадена за първи път през октомври през 2011 година, а година по-късно е пуснат лимитиран тираж на книгата с твърди корици и нов дизайн.
   Още от излизането на книгата се каня да я прочета. Започвах я 2 пъти, но все нещо изкачаше и се налагаше да я оставя. Преди 2 години бях повече от щастлива да разбера, че книгата ще бъде издадена и на български. 2 години чакане. До днес. Днес най-накрая мога да кажа, че книгата вече премина от списъка „Да прочета” в списъка „Прочетени”. Напълно случайно разбрах, че книгата вече е на пазара. И то 2 месеца след излизането й...Но веднага побързах да си я закупя..и обиколих 5 книжарници (в дъжда и без чадър) докато я намеря.  :)

   За цената си от 14 лв книгата си заслужава на 100%. Самото издание е много красиво, корицата е оригиналната, запазен е оригиналния дизайн на книгата, докато четях забелязах само 2 грешки (едно повтарящо „се” и една объркана буква). А историята,.. историята е страхотна.




   Обичате ли приказки? Приказки за принцеси, принцове, рицари, девойки в беда, феи и всякакви вълшебни създания? Е, аз да. Израснала съм с приказките на Шарл Перо, братя Грим и Андерсен. Винаги ми е доставяло удоволствие да се потапям във вълшебния свят, в които след всички трудности, нашите герои заживяват щастливо.

   В приказката, която ни разказва авторката, се разказва за Ваяна. Ваяна е благородна дама, която с нетърпение очаква да свърже живото си с Ридиан – нейният годеник – благородник и рицар. Но няколко месеца преди сватбата им, кралството е нападнато, кралското семейство екзекутирано, повече от половината благородници и рицари са загинали във войната, бащата на Ваяна е в неизвестност, Ридиан също. Яркото бъдеще на Ваяна се сгромолясва и помита мечтите й. Новият крал Харак раздава знатните дами и техните земи на вождовете си като трофеи. Ваяна също е подарена като кобила за разплод. Но тя успява да избяга и да се скрие в гората, където дърветата пеят. Иии мисля да спра до тук. Не искам да ви разказвам цялата история, защото трябва да се прочете. Нямам намерение да ви казвам кой е Ури или Лобо. Нито дали дърветата наистина пеят. Няма да ви кажа и дали Ваяна намира своя рицар и дали въобще тя намира своя щастлив финал. Смятам, че това е една приказка, която трябва да се прочете. На някои от вас може да се стори детинска, но все пак. Това е приказва от онези, които ни карат да мечтаем, да вярваме и да се борим.

    От мен „Където дърветата пеят” има 5 звезди – 5 звезди за историята, 5 звезди за героите, 5 звезди за превода и българското издание като цяло. От много време не се бях наслаждавала така на книга. Благодаря ви Тонипрес за страхотното издание и силно се надявам, че няма да се откажете от авторката.