неделя, 10 септември 2017 г.

"Където дърветата пеят" - Лаура Гайего

Днес ще ви споделя мнението си за една книга, която очаквах с нетърпение да излезе на български. :)









Ваяна, единствената дъщеря на херцог на Рокагрис, е сгодена за Робиан де Кастелмар още от времето когато са били деца. Двамата се обичат и ще се венчаят през пролетта. Обаче по време на празненството на зимното слънцестоене, един планинец предупреждава краля на Нортия и неговите рицари за заплахата от варварите от степите...и Робиан, и херцогът са принудени да отидат на война. При такива обстоятелства, една девойка като Ваяна не може да направи нищо друго, освен да чака завръщането на своя любим...и, вероятно, да обърне внимание на легендите, които се разказват за Голямата Гора...мястото, където дърветата пеят.







   Лаура Гайего Гарсия е испанска авторка, която пише детска и юношеска литература. През декември на 2015 година, издателство Тонипрес издаде Finis mundi – Краят на света. Още тогава авторката сподели във фейсбук страницата си, че българското издателство вече работи и по още една нейна книга – Donde los árboles cantan. Самата книга е издадена за първи път през октомври през 2011 година, а година по-късно е пуснат лимитиран тираж на книгата с твърди корици и нов дизайн.
   Още от излизането на книгата се каня да я прочета. Започвах я 2 пъти, но все нещо изкачаше и се налагаше да я оставя. Преди 2 години бях повече от щастлива да разбера, че книгата ще бъде издадена и на български. 2 години чакане. До днес. Днес най-накрая мога да кажа, че книгата вече премина от списъка „Да прочета” в списъка „Прочетени”. Напълно случайно разбрах, че книгата вече е на пазара. И то 2 месеца след излизането й...Но веднага побързах да си я закупя..и обиколих 5 книжарници (в дъжда и без чадър) докато я намеря.  :)

   За цената си от 14 лв книгата си заслужава на 100%. Самото издание е много красиво, корицата е оригиналната, запазен е оригиналния дизайн на книгата, докато четях забелязах само 2 грешки (едно повтарящо „се” и една объркана буква). А историята,.. историята е страхотна.




   Обичате ли приказки? Приказки за принцеси, принцове, рицари, девойки в беда, феи и всякакви вълшебни създания? Е, аз да. Израснала съм с приказките на Шарл Перо, братя Грим и Андерсен. Винаги ми е доставяло удоволствие да се потапям във вълшебния свят, в които след всички трудности, нашите герои заживяват щастливо.

   В приказката, която ни разказва авторката, се разказва за Ваяна. Ваяна е благородна дама, която с нетърпение очаква да свърже живото си с Ридиан – нейният годеник – благородник и рицар. Но няколко месеца преди сватбата им, кралството е нападнато, кралското семейство екзекутирано, повече от половината благородници и рицари са загинали във войната, бащата на Ваяна е в неизвестност, Ридиан също. Яркото бъдеще на Ваяна се сгромолясва и помита мечтите й. Новият крал Харак раздава знатните дами и техните земи на вождовете си като трофеи. Ваяна също е подарена като кобила за разплод. Но тя успява да избяга и да се скрие в гората, където дърветата пеят. Иии мисля да спра до тук. Не искам да ви разказвам цялата история, защото трябва да се прочете. Нямам намерение да ви казвам кой е Ури или Лобо. Нито дали дърветата наистина пеят. Няма да ви кажа и дали Ваяна намира своя рицар и дали въобще тя намира своя щастлив финал. Смятам, че това е една приказка, която трябва да се прочете. На някои от вас може да се стори детинска, но все пак. Това е приказва от онези, които ни карат да мечтаем, да вярваме и да се борим.

    От мен „Където дърветата пеят” има 5 звезди – 5 звезди за историята, 5 звезди за героите, 5 звезди за превода и българското издание като цяло. От много време не се бях наслаждавала така на книга. Благодаря ви Тонипрес за страхотното издание и силно се надявам, че няма да се откажете от авторката.

събота, 12 август 2017 г.

WOW Tea

Здравейте :)


От много време се чудя дали да споделя мнението си за чаят WOW tea. В крайна сметка се реших :)

Преди повече от година се реших да пробвам WOW tea. По онова време нямаше много мнения в мрежата, а малкото такива бяха все хвалебствени. ("Много хубаво не е на хубаво" са казали хората) С още две приятелки (също почитателки на билковите чайове) решихме да си поръчаме по 1 пакет, да започнем да го пием и да видим какъв ще е резултатът. И трите си взехме чаят с цел детокс и забързване на метаболизма. Лично аз чаят го съчетах с по-здравословно хранене и повече движение.

Резултатът:

Първите 2 седмици всичко беше страхотно - метаболизмът ми определено се беше забързал, а и се чувствах много добре. И после всичко се обърна - коремът започваше да ме боли няколко часа след като бях била от чая. 2-3 дена изтърпях на болката, но после реших да спра да го пия. И всичко се нормализира. Но някак не ми се вярваше, че болките в корема са от чая. Затова реших да дам още 1 шанс на чая и да си допия опаковката. На 2 ден пак започна да ме боли корема. И спях да го пия окончателно.

За финал:

Не смятам, че чаят е лош, даже напротив - има приятен вкус, а и много хора са доволни от него. (включително и мои приятелки) Но това просто не е моят чай. Предполагам че имам някаква непоносимост към някоя от билките и не мисля да взимам друга опаковка. Моят съвет към вас е ако забележите, че не се чувствате добре от чая, просто да спрете да го пиете. Не си измъчвайте организма като мен. И не очаквайте чудеса от този тип чайове - те са просто помощно средство към един по-здравословен начин на живот, а не магически напитки. :)
Но ако имате желание и възможност - пробвайте го - може пък на вас да ви действа магично :)

Лек и слънчев ден от мен :)

вторник, 27 юни 2017 г.

"Момиче от календара: Януари" - Одри Карлан

       Днес ще ви говоря за книга, която подобно на нюансите беше силно дискутирана в САЩ. Но за разлика от 50те нюанса, аз се реших да прочета. :)
       Мисля да говоря за всяка една книга по отделно. Просто не обичам когато има любовни триъгълници, а в тази поредица има мноого ъгли. Смятам, че за моето психическо здраве ще е по-добре ако ги чета една по една. :D


Много е просто – нуждаех се от пари. Много пари. Един милион долара, за да бъдем съвсем точни. Всъщност сумата нямаше чак толкова голямо значение. Това, което имаше значение, беше, че етикетът бе закачен за живота на баща ми.
Няма пари. Няма живот.
Мия Сондърс тъкмо е загърбила незначителния си живот в Лас Вегас, когато получава обаждане, от което научава, че баща й е бил пребит почти до смърт заради неизплатени дългове. Проблемът е, че човекът, на когото дължи парите, е безскрупулното бивше гадже на Мия – поредният негодник, в когото е направила грешката да се влюби.
Никога повече.
Мисията на Мия е проста – тя ще трябва да работи като елитна компаньонка в компанията на леля си, за да изплати дълга на баща си. Всичко, което трябва да направи, е да прекарва всеки месец в рамките на една година с различен богат мъж.
Лесни пари... Поне на пръв поглед.

     Без бой признавам, че за книгата разбрах от страницата на Егмонт България. Прочетох откъс и ми се стори интересно четиво. Като никога пуснах предварителна поръчка и чаках книгата с огромно нетърпение. За жалост лични ангажименти ме завъртяха и нямах време за никакво четене..Та книгата започнах едва преди 2 дни. И макар "Януари" да няма 150 страници, ми отне 2 дни за да я завърша (креватните сцени ми дойдоха повечко в един момент, та я оставих за малко).
    Накратко за историята - бащата на главната геройна Мия има огромен паричен дълг. Но понеже го пребиват и той изпада в кома, Мия решава че все пак обича баща си и тя ще събере парите. Тук на помощ идва леля й Мили, която й предлага работа като придружителка. Самата работа се състой в това, Мия да бъде придружител на дадения клиент в продължение на месец. И не е длъжна да има интимни отношения с клиента. (един вид гейша) Споменавам го, защото в доста ревюта прочетох, че Мия била проститутка.
     Та първата задача на Мия е един страхотен филмов продуцент - Уес Чанинг.
Още със запознанството им си личи, че отношенията им ще бъдат интересни и много горещи.
Едно от нещата, които не ми харесаха в Мия е..ами нейната повърхностност. Дам, правилно прочетохте - за мен тя е повърхностна личност и силно се надявам със следващите книги да видим израстването й. (ако има такова де) А Уес..ами той си е едно сладкишче - много сладък и в същото време - силен мъж. Лично аз се надявам след края на тази една година, те да се съберат, но...

    Относно превода на книгата - имам само една забележка. Просто самото изречение няма абсолютно никакъв смисъл в българския превод - "Ченето ми буквално увисна и дълго време остана така. Беше дълга, простираше се огромна." (тук Мия е просто много впечатлена от лимузината на Уес, която явно се "простира огромна") В крайна сметка любопитството много ме гложди как се простира огромна, та ще видя и оригиналния текст...където срещаме "Any further thoughts were obliterated, and my mouth dropped open at the size of the limo. It was long, stretched beyond anything I’d ever seen." А конкретно частта, която ме интересува може спокойно да се преведе: "Лимузината се простираше докъдето ми стигаше погледа." (примерно) Други забележки към превода нямам, но не съм и филолог че да критикувам. Просто превода на горното изречение ме шокира и изуми...и хвърли в чуденка.

   Та финални думи относно "Януари": книжката ми хареса. Леко четиво е, историята е приятна, героите са симпатични. Не знам дали ще дочета поредицата, защото самият факт, че най-вероятно Мия ще спи с всичките си клиенти, малко не ми се нрави. Особено ако си мисли, че се влюбва във всеки един от тях. Една от причините, заради които бих продължила с четенето, е любопитството ми каква ще се окаже Мия накрая и как ще нареди живота си..защото има 2 цитата, които хем ме заинтригуваха, хем ме отблъснаха от персонажа й. Първият е: "Със сигурност яко го закъсвах. Още не бях напуснала Уес и вече ми течаха лигите по следващия на опашката. Аз съм една курва и това е." А другият е: "Беше много важно Уес да разбере, че това е мое решение. Не бях някоя лигава принцеса, която чака чаровния принц да дойде да я спаси. А и той не беше принцът на бял кон, който се втурва към момичето и го измъква от беда. Приказките да измислица, особено ще се отнася до такива като мен, живеещи във Вегас и с огромен товар на раменете."
      Ноо стига съм оплювала образа на Мия. Вярно е, че има доста неща, които много ме подразниха (факта, че цял месец не се е сетила за сестра си и най-добрата си приятелка..освен когато разказваше на Уес за проблема..) И все пак книгата не беше зле. Ако се абстрахираме от факта, че Мия сама се смята за проститутка де..Уес и семейството му компенсират тотално за нейния неадекватен образ.

Ами това беше от мен. Ще ми бъде интересно да прочета и вашите мнения относно книжката и персонажите на Мия и на Уес :)

петък, 23 юни 2017 г.

Първият ми BOPS

Здравейте :)
Днешната ми публикация ще е малко по-различна :D
След като изтървах майския BOPS, реших че ще си направя закъснял подарък за рождения ден с...еми, юнския BOPS. А с темата "Морски мистерии" ме спечелиха напълно. :)

 А сега нека да отворим кутията :)
 Първото нещо, което попада пред погледа ни е бележка от Райс и Алекс. В тази бележка е описано какво ще намерим в кутията. Аз лично реших да я прочета накрая. :)
 Принципно не съм фен на синьото (тайно се надявах тематиката е в синьо-зелено), но трябва да призная че Райс и Алекс много са се постарали.
 След като отворим хартията намираме красива чанта от издателство Колибри. Ако не греша имам и бяла такава, но тези чанти са много удобни и сладки, та не възразявам да имам повече :D
 Под чантата намираме книгата и малките тематични подаръчета.
 А те са: сапун на фирма Касиопея (козметиката им е много хубава), малко огледалце с русалка на капака и лупа-книгоразделител.
А книгата е "Черната къща" на Питър Мей. Без бой си признавам, че авторът ми е напълно непознат. НО!! Издателство Колибри издават много добри трилъри, така че съм сигурна че и тази книга няма да ме разочарова. Знам, че идеята на книжните кутии е да те изкарат от зоната ти на комфорт, но лично мен с тази книга ме изненадаха много приятно и определено не ме изкарва от зоната ми на комфорт. Вече прочетох малко от книгата, но за момента ще я оставя настрана. Искам първо да приключа със сесията си преди да се гмурна в мистерията на остров Луис. А след това ще споделя впечатления и ще продължа с другите книги от трилогията, които също са издадени.

Лека вечер от мен :)

неделя, 11 юни 2017 г.

Любимия ми скраб за тяло + рецепта :)

Здравейте :)


Ако напоследък срещате много мнения и снимки за скрабове за тяло с кафе - не се учудвайте - това е един много ефикасен начин да поддържате кожата си. И докато в България едва последните месеци (може би година, не знам със сигурност) започна една по-масивна реклама на този тип продукти, то в много други държави от години циркулират в интернет рецепти за такъв вид скрабове.

Кратка предистория:
Края на 2015 година бях обсебена от грижа за тялото. Това обсебване в даден момент ми изигра лоша шега, но това е друга тема. В онзи период тепърва се сблъсках с био и веган продуктите. Разбира се, бях силно заинтригувана от темата. :) Направих си малко проучване и си извадих изводите. Та тогава едно от нещата, който открих, бяха маслата. И съответно рецептите за кожа, които мога да си забъркам в къщи. Последваха много експерименти с шиа, какао и кокос, портокал и жасмин...То не бяха мехлеми и лосиони, дори балсам за устни си правих :D

И все пак една от рецептите все още е активна част от живота ми. А именно - скаба за тяло с кафе и кокос, който използвам срещу целулит и стрии. След няколко експерименти установих, че скраба с кафе не е подходящ за лицето ми; харесва ми повече когато го смесвам с кокосово масло. Какаовото и каритето не подхранват кожата ми така добре, а и по-трудно се разтопяват при допира с кожата.

Друго важно нещо, което трябва да имате предвид ако решите да си смесвате масла - цитрусовите масла  ги ползвайте само вечер. Това е много важно!
Още нещо - кафето трябва да е смяно. Няма значение дали ще използвате утайка или само смяно кафе - ефекта е същия. :) Но! Ако използвате утайка, гледайте да е изсъхнала ако искате да я приберете в буркан и да я използвате по-напред във времето, иначе ще мухляса и ще трябва да я хвърлите.

И сега моята рецепта, която варира на моменти според настроенията ми:
- 6-7 чаени лъжички мляно кафе
- 3-4 чаени лъжички кокосово масло

Слагам ги в бурканче и разбърквам с дървено шишче.

Количеството ми стига да си намажа цялото тяло поне веднъж, а ако третирам само бедрата - поне 3-4 пъти. Лично аз първо се измивам със сапун или душ гел и едва тогава преминавам към масажа със скраба. Казвам масаж, защото е хубаво проблемните зони да се разтрият много добре. Седя 2-3 минути и отмивам с топла вода. Разбира се, внимавам да не претрия кожата си.
Понякога към сместа добавям и масло от мента или портокал (само няколко капки). Слагала съм и масло от жожоба. И все пак моят личен фаворит ми е кокоса - просто най-добре хидратира кожата ми.

Това е от мен :)
Надявам се да съм ви била полезна :)

събота, 10 юни 2017 г.

Козметика AURA (част 4)

Последната публикация, свързана с козметика Аура..поне за момента. :)






Започвам с лака за нокти (номер 433): покупка от днес, все още не съм го изпробвала и не мога да кажа дали е дълготраен или не. Най-вероятно в бъдеще ще направя една публикация с колекцията ми от лакове за нокти (беше много модерно миналата година :D ) и ще напиша повече за лака. Друг вариант е в някоя публикация с идея за маникюр да споделя повече. :)

Преминавам на лакочистителя - хубав е, харесва ми. Води се без ацетон, макар че мисля има и вариант с ацетон. Взех си малката опаковка, защото исках да видя дали ще ми допадне. Малко странно си чувствам кожата около нокътната плочка след употребата му, но това може и само при мен да е. И все пак чисти добре лака, не изсушава ноктите (нещо, което за мен е много важно!), не ми трябват 10 памучета за да си изчистя лака. Определено бих повторила покупката.

И завършва с лепилото за мигли и самите мигли.
Миглите си ги закупих, защото четох много добри отзиви за тях. И наистина - седят много красиво и дискретно - подчертават очите много добре.
Относно лепилото не знам какво мога да кажа - за първи път си купувам лепило за мигли, просто защото до преди това използвах мигли на снопчета (а те си вървят в комплект с лепило) или мигли косъм по косъм (определено е добър вариант). Трябваше ми време докато свикна да си слагам миглите. Не знам с бялото лепило как е, но с черното имах драми в началото. Ако не успея да поставя изкуствените мигли в началото на моите, рискувам да си съсипя грима. (случи ми се няколко пъти) Лепилото не става прозрачно и се вижда, затова определено е нужна прецизност при боравенето с него. И все пак не съжалявам за покупката си, но следващия път задължително ще пробвам бялото. :)

Ами това е от мен :) Надявам се с публикациите си да съм ви помогнала поне малко в изграждането на мнение за продуктите на Aura. За мен това бранд, който много бързо ми стана любим и постоянно минавам да видя дали имат нови продукти. Няма продукт, който да ме разочаровал. За качеството, което предлагат, не смятам че цените са им високи. А продуктите, които определено препоръчвам са матовите им червила и моливите за очи - това са моите най-най-най-любими от техния бранд и постоянно си ги ползвам. :)

Лека вечер :)

Козметика AURA (част 3)

Наближава краят на моята серия, свързана с козметиката на AURA.


В тази публикация ще ви разкажа за най-спонтанната ми покупка на продукт на Аура.
През декември на пазара се появиха 2 палитри сенки за очи - едната в по-неутрални тонове, другата в по-тъмни. Няма да лъжа в началото не мислех да си купувам която и да е от палитрите. Просто в деня, в който закупих тъмната палитра имаше представител на Аура, който ме осведоми че същия ден има игра - при покупка на 2 продукта теглиш скреч карта и можеш да спечелиш продукт по избор. Алчната част от мен не издържа на изкушението и си закупих палитрата. Ако не ме лъже паметта тогава си закупих и една двойна четка на Аура.

Накратко за палитрата - черна пластмасова опаковка; стабилно затваряне; има огледалце и двойна четка (която между другото е много добра); всеки цвят си има наименование, което според мен е полезно ако се прави грим урок :)
По вид палитрата много напомня на Sleek. Единствената разлика, която аз намирам е, че палитрите на Sleek са матови, а на Aura не са.
Но нямам намерение да съпоставям двете палитри. :)


В тъмната палитра преобладават матовите цветове. Имаме 3 перлени нюанса и 2 матови с брокатени частички.
За моя голяма радост има само 1 нюанс, който едва ли бих носила - матово синьо с брокатени частички. (не съм фен на синьото)
А любимата ми комбинация е: Pure във вътрешния ъгъл на окото, след това Genuine и във външния ъгъл на около Destiny. Ако искам да задълбоча малко слагам и Flow. На светли очи седи наистина много нежно.

Като цяло съм страшно доволна от палитрата - всички нюанси са ми влизали в употреба (без синьото де). Цветовете са красиви и много трайни. (над 10 часа са издържали). Очаквам с нетърпение новата палитра на марката Romantic Sunset.

Но нека продължа с останалите два продукта.
Преминавам на компактната пудра Velvet Matte в нюанс 313 Honey. Това всъщност е продуктът, който спечелих с купуването на палитрата. Но понеже съм разсеяна си взех прекалено тъмен за мен нюанс, който на всичкото отгоре е и с жълт подтон. Разбрах си грешката след като си напудрих лицето и видях резултата...Но освен развей прах съм и инат, та упорито му търся приложение. За момента съм решила да го ползвам за лек контур, но не знам доколко ще ме удовлетворя резултата. В краен случай че го подаря на приятелка.

И завършвам публикацията с праймера за очи. Няма да лъжа - това е първия праймър, който си купувам. Доволна съм страшно много, но нямам база за сравнение. Смятам че е бюджетен вариант и го препоръчвам.
Аз го купувах от Ивис в Бургас и ми вдигнаха кръвното, защото не си бяха оправили цените..та проверявайте цените момичета. И отново напомням - проверявайте дали продуктите са запечатани. Друга причина, която ме ядоса тогава е, че от 6 праймера, само 2 бяха неотваряни. С червилата е същото...просто гледайте, за да нямате нерви после. :)