"Моят Свети Валентин" - Лорън Оливър

Случвало ли ви се е да четете книга и историята толкова много да ви грабне, че в един момент ставате част от нея? Не? Тогава прочетете "Моят Свети Валентин" на Лорън Оливър :)

Какво ще направиш, ако знаеш, че ти остава само един-единствен ден да живееш? Кого ще целунеш? И колко далеч можеш да стигнеш, за да спасиш собствения си живот?
Саманта Кингстън има всичко: приятелят й е най-желаното момче, трите й най-добри приятелки са просто удивителни, нейни са най-хубавата маса в заведението и най-добро място на паркинга. Петък, 14 февруари трябва да бъде още един ден от вълнуващия й живот.
Вместо това обаче, той се оказва последният.
И тогава тя получава втори шанс. Всъщност, седем шанса. Тя ще разплете мистерията около смъртта си, докато изживява този последен ден отново и отново, и ще открие истинския смисъл на всичко, което рискува да изгуби. 

За книгата разбрах през далечната 2009, през 2011 разбрах, че е издадена и на български. Какво да ви кажа - с тази корица въобще не я познах.  Веднага влезе в списъка ми "Книги за четене" и едва през миналия панаир на книгата си я купих. Започнах я почти веднага, но заради лични ангажименти ми се наложи да я оставя. До вчера. Беше ми скучно - имах си задължения, но ми се искаше да избягам от тях с някоя приятна книга, за предпочитане - да не е част от поредица. И реших, че времето да разбера цялата история на Сам е дошло. Прегледах набързо 130-те страници, които бях прочела и се потопих в историята. И мога само да кажа, че съжалявам, че ми отне толкова време да я хвана отново. Книгата е просто уникална!
Но нека да започна отначало. Срещаме Сам - тя има всичко..или поне така си мисли. Излиза с Роб - най-желаното момче в училище, има страхотни приятелки - всичко е просто супер. До вечерта на Свети Валентин, когато след партито колата се разбива в едно дърво..а тя на сутринта се събужда и разбира, ами, че е Свети Валентин. Отново. Шантаво, а?
Ставаме свидетели как Сам преживява един и същи ден отново и отново, докато не осъзнае някои неща. Не, не се изразих правилно - при всяко повторение на деня, тя си спомня разни моменти, осъзнава много неща, разбира някои тайни и също така разбира, че Роб не е за нея. Започва да прави глупости, защото знае, че на следващия ден никой няма да помни, защото няма да се е случило - само тя ще знае. Трябват й 6 дена за да разбере всичко. 6 дни, в които тя осъзнава колко е била повърхностна и колко отвратително се е държала с хората. В продължение на години е отблъсквала семейството си, унижавала е другите и се е примирявала с прищявките на Линдзи. За тези 6 всички ставаме свидетели на промяната в Сам - как тя осъзнава кое е важното, колко много е пропиляла в опитите си да се харесва от другите и какво трябва да направи за да затвори порочния кръг.
Няма да издавам друго, защото не искам да разваля удоволствието от книгата на никого от вас. Но книгата остави у мен едно приятно и леко носталгично чувство. Харесах страшно много книгата и съм сигурна, че отново ще я прочета - защото ще имам нужда я прочета. Защото "Никога не е късно." Съжалявам, че толкова време отлагах прочита на книгата, но вярвам, че е трябвало да я прочета сега. И не - не съм кучка, нито се държа лошо с хората. Но и аз като Сам имам подобен проблем с момчетата. И аз като Сам не прекарвам достатъчно време със семейството си и с хората, които обичам. Но за разлика от Сам, аз не знам кога ще е последния ми ден, нито дали ще имам възможност да го изживея 7 пъти за да се опитам да поправя поне някои от грешките си. Защото съм допускала грешки.
Тази книга ми помогна да осъзная, че не обръщам достатъчно внимание на важните неща. (а аз си мислех, че обръщам) Също така ми напомни, че никой не знае колко време му остава и затова трябва да изживеем всеки един момент.
Горещо препоръчвам книгата! Наистина е невероятно четиво. И вярвайте ми - няма да съжалявате за времето, което ще й отделите.

Приятна вечер от мен и не спирайте да се радвате на малките неща :)