"Клара и сянката" ни въвлича в един напълно нов свят - колкото познат, толкова и различен. Познат, защото прилича на всичко, което сме свикнали да ни заобикаля. Различен, заради изкуството, с което се сблъскваме. Изкуство, което някой ден може и да видим.
Изкуството, което срещаме в книгата, се нарича "хипердраматизъм". Кратко обяснение - художникът "рисува" картината с живи хора. И не - не ги убива за да ги нарисува. Просто ги оцветява/боядисва, "намества" ги в дадена поза и картината е готова. Картината си има работно време, няма почивки докато е на работа, няма право да мига и да диша забележимо. Тя е картина, а не човек. (това е една от темите, които се засягат в книгата - отношението към ближния)
Главната ни геройня е Клара - красива синеока блондинка, чиято мечта е да бъде създаден шедьовър с нея. Лично аз не симпатизирам много на Клара, просто защото ми се стори леко повърхностна личност.
Разбира се, имаме убийство (даже повече от едно), имаме и мистерия.
Книгата е написана по много интересен начин - няма глави, а фрагменти. Имаме 4 стъпки. Ставаме свидетели на действието от главите на различни персонажи. (много различни и интересни персонажи бих казала - не бях чела книга с около 10 главни персонажа и поне 20 второстепенни)
Иии стига толкова за историята - не ми се иска да развалям впечатлението на никого.
Накратко защо смятам, че тази книга трябва да бъде прочетена:
Лично аз в тази книга видях една пълна деградация на едно общество, лишено от морални ценности и с изкривени представи. Както написах по-горе, Клара не ми допадна като персонаж - за мен тя е едно глупаво момиченце, лишено от бащина обич и постоянно опитващо да се докаже...по грешния начин. (ако прочетете книгата, едва в края на 4та част ще разберете какво имам предвид) Да, тя си има някакви идеали, но лично за мен - те са повърхностни.
Срещаме и едно нечовешко отношение към произведенията на изкуството. Тук дори аз съм с противоречиви чувства, но ставаме свидетели на едно: "той/тя е картина, а не човек". Лично мен това си ме притесни, по простата причина, че вече доста често се среща липсата на човешко отношение. Но Сомоса, е той представя нещата по леко гротесен начин. А факта, че книгата е издадена през 2001 ме притеснява още повече, защото това показва, че дори тогава е имало такова отношение.
Няма да лъжа - тази книга ме накара да се замисля. Четях и историята ме поглъщаше, а след това ме изплюваше. Реалността се сливаше с този хипердраматизъм и ужасът, че някой ден това може да се случи, ме поглъщаше. Ще си кажете "Какво пък толкова. Това е само книга...", да, така е. Но! Светът се побърква и някой ден може да се обърне на 360 градуса.
Прочетете книгата, потопете се в историята. Изживейте я. А след това помислете - за какво точно живеете? В какъв свят искате да живеете? Искате ли да съществувате като Клара? Защото тя съществува, не живее...
И да, в края на краищата, това е само книга...
Извинявам се, че наситих "ревюто" с личното си отношение. Просто това е книга, която ми харесва страшно много като история, но ме притеснява с реалността, която блика от всеки ред. Смятам че трябва да бъде прочетена. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар