Миналата година успях да прочета първата, но така и не намерих втората...Реших преди да започна втората да препрочета първата, но първо -да ви запозная с книгите:
Вий Бел крие една доста невероятна тайна. Всички си мислят, че
16-годишното момиче страда от нарколепсия. Но вместо да заспива по време
на пристъпите си, тя се вмъква в умовете на други хора и преживява
събития през техните очи. Вий е свикнала с тези епизоди. Тя влиза в ума
на сестра си, която преписва на тест по математика, и в този на неин
учител, скрил се, за да пие, преди влизане в клас. Вий научава и
най-лошото за предполагаема „приятелка”, когато се плъзва в ума й по
време на училищни танци. Но нищо не може да я подготви за това, което се
случва една октомврийска вечер и я изправя пред най-големия ужас в
живота й. Изпаднала в поредния пристъп, тя влиза в ума на непознат,
който се е надвесил над тялото на Софи, най-добрата приятелка на сестра й
– притихнало, кърваво, мъртво. Властите обявяват смъртта на София за
самоубийство. Вий обаче знае истината и отчаяно желае да я разкрие. Кой
ще й повярва? Със сигурност не и най-добрият й приятел Ролинс, който се
държи някак странно с нея, откакто прекарва повече време с новото момче в
гимназията – Зейн. Да не говорим за полицията. Оплетена в ужасяваща
мрежа от тайни, лъжи и опасности, без да има към кого да се обърне за
помощ, Вий трябва да намери начин да разкрие убиеца, преди той да
набележи новата си жертва.
Преди шест месеца Вий Бел стана неволен свидетел на ужасяващо
убийство и едва не се превърна в следващата жертва, опитвайки се да
разкрие извършителя. Оттогава дарбата й (или проклятието) да се
приплъзва в съзнанието на околните и да вижда през техните очи e под
контрол. Нещата започват да се нормализират за Вий, а по всичко личи, че
и връзката й с най-добрия й приятел Ролинс е на път да се задълбочи...
Докато спокойствието й не е нарушено от необяснима случка. Момичето
губи съзнание и се събужда на ръба на скала в отдалечена местност,
взирайки се в безжизненото тяло на познато момче. Първата й реакция е да
сподели с Ролинс, но напоследък той сякаш проявява по-голям интерес към
колежката си Анна, отколкото към Вий. А дали да не разкрие тайната на
отдавна изчезналата си леля, която внезапно се появява от нищото?
Потъвайки
в колебания и съмнения, животът на Вий се превръща в пълна каша – тя
продължава да се озовава във все по-странни ситуации, без спомен как е
попаднала в тях. В едно обаче е сигурна – още някой притежава
способността да се приплъзва в чуждите умове. И този някой я използва,
за да отмъсти... но ще постигне ли успех?
Лично мнение: (възможно е да съдържа СПОЙЛЕРИ)
Поредицата ми хареса. Много. Преди да започна с "Чуждо влияние" рещих да си припомня историята на Вий. Признавам си, че почти нищо не си спомнях от "Чужди очи", което по моите лични критерии означава, че книгата не е била толкова невероятна, че да се загнезди в съзнанието ми за постоянно. С малко книги се е случвало, така че не съм изненадана особено.
Но нека се върна към поредицата.
Като за начало ще започна с Вий - хареса ми как е изграден персонажът й. В "Чужди очи" се срещаме с едно объркано и отчуждено от всички момиче, което отхвърля собствената си личност. Чувства се изоставена и използвана...откачалка, заради дарбата й. Докато четем книгата определено можем да разберем причините, породили чувствата й - ранната смърт на майка й, пълното неразбиране от страна на баща й, случката със Скот, загубата на Саманта...дарбата й. Хареса ми как Вий сама иронизира част от себе си - това придава истинност на образа й. Донякъде можеш да я почувстваш близка. А най-важното е, че накрая на книгата вече беше приела себе си и дарбата си. В "Чуждо влияние" Вий вече се е научила да контролира дарбата си донякъде, макар че Джил още в началото пуска съмнения, че това не е точно така. С няколкото странни случки, още от началото започваш да се чудиш - Кой е лошият този път? И какъв е мотивът за действията му. Признавам си, че изобщо не очаквах Мати да е причинителят. Подозирах Мелъди - изгубената братовчедка, за която така и разбираме дали научава коя е истинската й майка...Докато четях книгата започнах да подозирам и Лидия покрай "разследването" на Вий. Но краят, е това беше нещо което не очаквах.
Мати като персонаж е сладурана - по-малката сестра, която на моменти мисли сестра си за луда...но пък не е лоша. В първата книга определено я виждаме като едно изплашено момиченце, но във втората - там вече е пораснала. И макар да е все така податлива, сме съпричастни, защото тя също е изгубила много. Интересно е да проследиш нейната трансформация. :)
Ролинс - определено ми допадна като персонаж. Готиният най-добър приятел, който е до теб и те разбира...но пък ти си прекалено наранена за да му споделиш най-тъмната си тайна...Хареса ми историята как са се запознали с Вий - съгласна съм, че истинските връзки се случват неусетно и напълно естествено. Не мога да разбера само защо Ролинс криеше от Вий истината за семейството си. Но си го обяснявам с това, че авторката е искала да опише достоверен мъжки образ, а както добре знаем - те са от друга планета и рядко действат адекватно. (шегувам се :D )
Зейн - харесвах го като герой, и не мога да преживея напълно загубата му, но пък разбирам защо Джил го извади от картинката...Радвам се, че липсваше любовният триъгълник, но загубата на Зейн още я преживявам.
Историята като цяло не е нещо особено, макар че авторката определено успя да оплете една мистерия. В началото се чудиш дали убиецът не е готиният преподавател, после приятелките на убитото момиче, а накрая най-добрият приятел. В един момент нещата се навързват и краят наистина е интересен...и малко тъжен.
"Чуждо влияние" като цяло е много по-добре написа от "Чужди очи". Усеща се развитието в стила на Джил Хатауей. С краят на "Чужди очи" се разбира защо е поредица, а не единична книга. В "Чуждо влияние" много въпроси намират своя отговор. Освен това ставаме свидетели на развитие в главните персонажи, заздравяване на семейните отношения и изплатени грехове. Не мога да преценя коя книга ми хареса повече - и двете ме грабнаха по различен начин. Но в едно съм сигурна - книжките си заслужават отделеното време - забавни са, историята е интересна, героите се чувстват близки, има мистерия, има и любов - за мен това е страхотна комбинация. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар