Тя отнема живот. И сега трябва да го заплати със сърцето си.
Когато деветнайсетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява
звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която
е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител
не е животно, а Тамлин – един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога
управлявали света.
Докато обитава имението му, чувствата й към Тамлин се трансформират
от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и
предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите.
Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да
намери начин да я спре… или Тамлин и народът му са обречени завинаги.
Обичате ли приказката за Красавицата и Звяра? Глупав въпрос..Кой не я обича? История за любов, възродила се сред чувства на гняв и омраза...любов, която променя и изкарва по-доброто в другия. За мен това е една от най-любимите ми приказки, точно защото желая да срещна любовта в човек, който да изкарва доброто в мен.
Като цяло обичам приказките, а новите им "прочити" ми доставят особено удоволствие. Харесва ми как познатите ни приказки се пречупват през призмата на въображението на различни автори.
Но да се върна на книгата. :)
Като цяло анотацията е леко грешна. Фейра не е отвлечена - когато се появява звярът, той й дава избор - дали да тръгне с него към Притиан или да умре..та "отвлечена" определено не е най-точната дума. Друга неточност - магическата земя, в която отива не й е непозната. Да, Фейра никога не е стъпвала там, обаче през по-голямата част от живота си, болезнено усеща присъствието на този магически свят, отделен от една стена и намиращ се доста близо до дома й...и последната неточност - зловещата сянка се е надигнала много преди Фейра да се роди...но това са само подробности. Признавам, че анотацията определено привлича вниманието и реално тези 3 неточности не са чак толкова важни. :)
Нека да мина към историята. Ще се опитам да не пускам спойлери, но не обещавам. :) Книгата ми хареса. При това много. Да, имаше неща, които не ми допаднаха много-много, но пък и аз напоследък съм много претенциозна.
Фейра като персонаж е интересно изградена - не е някакво мрънкащо момиче, но изобщо не се отстоява като личност...Влачат я за носа както им скимне, а тя даже "гък" не казва. Хареса ми, че личността й се развива чрез действията й (някои от тях напълно неадекватни). Тамлин повече ми допадна, нищо че на моменти е непоносим. Признавам, че си имаше своите мотиви за повечето си действия, но упоритото магаре също действаше неадекватно на моменти.
Историята наистина е добре измислена - хареса ми това, че някои важни елементи от оригиналната приказка присъстват - например това, че единия главен герой не може да чете; елемента с влюбването в душата, а не във външния вид; спасяването; милите жестове. Първата част от книгата е наистина страхотна. После Тамлин се заинатява нещо, Фейра също (нищо, че се водеше разумна) и се стига до големия обрат, в който Фейра ще спасява Тамлин. (можехме и без него да минем, но пък иначе нямаше да има продължения). Самото спасяване (което можехме да си спестим, ако просто Фейра беше казала на Тамлин "И аз те обичам") има интересни моменти...и напълно неадекватни такива. Уж Фейра много обича Тамлин, но се съгласява на супер-мега глупавото условие да бъде компаньонка на друг елф...Това ми дойде в повече...особено при положение, че реално не се включваше в договора (както казах по-горе - много неадекватни действия). Признавам обаче че краят на книгата ми хареса - и по-точно - спасяването на народа на елфите. Определено се разчувствах. Разбира се авторката си сложи вратичка и сега очакваме продълженията. Под "вратичка" разбирайте вероятна промяна в личността на Фейра. Това, разбира се, е само мое лично предположение, което ще бъде опровергано или потвърдено в следващата книга. Продължението мисля да го прочета, защото ми е интересна съдбата на семейството на Фейра.
Като цяло книгата ми хареса, но не е нещо невиждано. Няма седмица след прочитането й, някои неща избледняха..предполагам до месец ще помня само няколко по-важни момента. Лично при мен, това означава, че книгата не ме е белязала с почти нищо. Но пък на вас може и да ви хареса на 100% :) Ще се радвам ако споделите дали сте я прочели или имате намерение да я прочетете :)
Историята наистина е добре измислена - хареса ми това, че някои важни елементи от оригиналната приказка присъстват - например това, че единия главен герой не може да чете; елемента с влюбването в душата, а не във външния вид; спасяването; милите жестове. Първата част от книгата е наистина страхотна. После Тамлин се заинатява нещо, Фейра също (нищо, че се водеше разумна) и се стига до големия обрат, в който Фейра ще спасява Тамлин. (можехме и без него да минем, но пък иначе нямаше да има продължения). Самото спасяване (което можехме да си спестим, ако просто Фейра беше казала на Тамлин "И аз те обичам") има интересни моменти...и напълно неадекватни такива. Уж Фейра много обича Тамлин, но се съгласява на супер-мега глупавото условие да бъде компаньонка на друг елф...Това ми дойде в повече...особено при положение, че реално не се включваше в договора (както казах по-горе - много неадекватни действия). Признавам обаче че краят на книгата ми хареса - и по-точно - спасяването на народа на елфите. Определено се разчувствах. Разбира се авторката си сложи вратичка и сега очакваме продълженията. Под "вратичка" разбирайте вероятна промяна в личността на Фейра. Това, разбира се, е само мое лично предположение, което ще бъде опровергано или потвърдено в следващата книга. Продължението мисля да го прочета, защото ми е интересна съдбата на семейството на Фейра.
Като цяло книгата ми хареса, но не е нещо невиждано. Няма седмица след прочитането й, някои неща избледняха..предполагам до месец ще помня само няколко по-важни момента. Лично при мен, това означава, че книгата не ме е белязала с почти нищо. Но пък на вас може и да ви хареса на 100% :) Ще се радвам ако споделите дали сте я прочели или имате намерение да я прочетете :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар