"Където дърветата пеят" - Лаура Гайего

Днес ще ви споделя мнението си за една книга, която очаквах с нетърпение да излезе на български. :)

Ваяна, единствената дъщеря на херцог на Рокагрис, е сгодена за Робиан де Кастелмар още от времето когато са били деца. Двамата се обичат и ще се венчаят през пролетта. Обаче по време на празненството на зимното слънцестоене, един планинец предупреждава краля на Нортия и неговите рицари за заплахата от варварите от степите...и Робиан, и херцогът са принудени да отидат на война. При такива обстоятелства, една девойка като Ваяна не може да направи нищо друго, освен да чака завръщането на своя любим...и, вероятно, да обърне внимание на легендите, които се разказват за Голямата Гора...мястото, където дърветата пеят.

   Лаура Гайего Гарсия е испанска авторка, която пише детска и юношеска литература. През декември на 2015 година, издателство Тонипрес издаде Finis mundi – Краят на света. Още тогава авторката сподели във фейсбук страницата си, че българското издателство вече работи и по още една нейна книга – Donde los árboles cantan. Самата книга е издадена за първи път през октомври през 2011 година, а година по-късно е пуснат лимитиран тираж на книгата с твърди корици и нов дизайн.

   Още от излизането на книгата се каня да я прочета. Започвах я 2 пъти, но все нещо изкачаше и се налагаше да я оставя. Преди 2 години бях повече от щастлива да разбера, че книгата ще бъде издадена и на български. 2 години чакане. До днес. Днес най-накрая мога да кажа, че книгата вече премина от списъка „Да прочета” в списъка „Прочетени”. Напълно случайно разбрах, че книгата вече е на пазара. И то 2 месеца след излизането й...Но веднага побързах да си я закупя..и обиколих 5 книжарници (в дъжда и без чадър) докато я намеря.  :)

   За цената си от 14 лв книгата си заслужава на 100%. Самото издание е много красиво, корицата е оригиналната, запазен е оригиналния дизайн на книгата, докато четях забелязах само 2 грешки (едно повтарящо „се” и една объркана буква). А историята,.. историята е страхотна.

   Обичате ли приказки? Приказки за принцеси, принцове, рицари, девойки в беда, феи и всякакви вълшебни създания? Е, аз да. Израснала съм с приказките на Шарл Перо, братя Грим и Андерсен. Винаги ми е доставяло удоволствие да се потапям във вълшебния свят, в които след всички трудности, нашите герои заживяват щастливо.

   В приказката, която ни разказва авторката, се разказва за Ваяна. Ваяна е благородна дама, която с нетърпение очаква да свърже живото си с Ридиан – нейният годеник – благородник и рицар. Но няколко месеца преди сватбата им, кралството е нападнато, кралското семейство екзекутирано, повече от половината благородници и рицари са загинали във войната, бащата на Ваяна е в неизвестност, Ридиан също. Яркото бъдеще на Ваяна се сгромолясва и помита мечтите й. Новият крал Харак раздава знатните дами и техните земи на вождовете си като трофеи. Ваяна също е подарена като кобила за разплод. Но тя успява да избяга и да се скрие в гората, където дърветата пеят. Иии мисля да спра до тук. Не искам да ви разказвам цялата история, защото трябва да се прочете. Нямам намерение да ви казвам кой е Ури или Лобо. Нито дали дърветата наистина пеят. Няма да ви кажа и дали Ваяна намира своя рицар и дали въобще тя намира своя щастлив финал. Смятам, че това е една приказка, която трябва да се прочете. На някои от вас може да се стори детинска, но все пак. Това е приказва от онези, които ни карат да мечтаем, да вярваме и да се борим.

    От мен „Където дърветата пеят” има 5 звезди – 5 звезди за историята, 5 звезди за героите, 5 звезди за превода и българското издание като цяло. От много време не се бях наслаждавала така на книга. Благодаря ви Тонипрес за страхотното издание и силно се надявам, че няма да се откажете от авторката.

"Момиче от календара: Януари" - Одри Карлан

       Днес ще ви говоря за книга, която подобно на нюансите беше силно дискутирана в САЩ. Но за разлика от 50те нюанса, аз се реших да прочета. :)
       Мисля да говоря за всяка една книга по отделно. Просто не обичам когато има любовни триъгълници, а в тази поредица има мноого ъгли. Смятам, че за моето психическо здраве ще е по-добре ако ги чета една по една. :D

Много е просто – нуждаех се от пари. Много пари. Един милион долара, за да бъдем съвсем точни. Всъщност сумата нямаше чак толкова голямо значение. Това, което имаше значение, беше, че етикетът бе закачен за живота на баща ми.

Няма пари. Няма живот.

Мия Сондърс тъкмо е загърбила незначителния си живот в Лас Вегас, когато получава обаждане, от което научава, че баща й е бил пребит почти до смърт заради неизплатени дългове. Проблемът е, че човекът, на когото дължи парите, е безскрупулното бивше гадже на Мия – поредният негодник, в когото е направила грешката да се влюби.

Никога повече.

Мисията на Мия е проста – тя ще трябва да работи като елитна компаньонка в компанията на леля си, за да изплати дълга на баща си. Всичко, което трябва да направи, е да прекарва всеки месец в рамките на една година с различен богат мъж.

Лесни пари... Поне на пръв поглед.

     Без бой признавам, че за книгата разбрах от страницата на Егмонт България. Прочетох откъс и ми се стори интересно четиво. Като никога пуснах предварителна поръчка и чаках книгата с огромно нетърпение. За жалост лични ангажименти ме завъртяха и нямах време за никакво четене..Та книгата започнах едва преди 2 дни. И макар "Януари" да няма 150 страници, ми отне 2 дни за да я завърша (креватните сцени ми дойдоха повечко в един момент, та я оставих за малко).
    Накратко за историята - бащата на главната геройна Мия има огромен паричен дълг. Но понеже го пребиват и той изпада в кома, Мия решава че все пак обича баща си и тя ще събере парите. Тук на помощ идва леля й Мили, която й предлага работа като придружителка. Самата работа се състой в това, Мия да бъде придружител на дадения клиент в продължение на месец. И не е длъжна да има интимни отношения с клиента. (един вид гейша) Споменавам го, защото в доста ревюта прочетох, че Мия била проститутка.
     Та първата задача на Мия е един страхотен филмов продуцент - Уес Чанинг.
Още със запознанството им си личи, че отношенията им ще бъдат интересни и много горещи.
Едно от нещата, които не ми харесаха в Мия е..ами нейната повърхностност. Дам, правилно прочетохте - за мен тя е повърхностна личност и силно се надявам със следващите книги да видим израстването й. (ако има такова де) А Уес..ами той си е едно сладкишче - много сладък и в същото време - силен мъж. Лично аз се надявам след края на тази една година, те да се съберат, но...

    Относно превода на книгата - имам само една забележка. Просто самото изречение няма абсолютно никакъв смисъл в българския превод - "Ченето ми буквално увисна и дълго време остана така. Беше дълга, простираше се огромна." (тук Мия е просто много впечатлена от лимузината на Уес, която явно се "простира огромна") В крайна сметка любопитството много ме гложди как се простира огромна, та ще видя и оригиналния текст...където срещаме "Any further thoughts were obliterated, and my mouth dropped open at the size of the limo. It was long, stretched beyond anything I’d ever seen." А конкретно частта, която ме интересува може спокойно да се преведе: "Лимузината се простираше докъдето ми стигаше погледа." (примерно) Други забележки към превода нямам, но не съм и филолог че да критикувам. Просто превода на горното изречение ме шокира и изуми...и хвърли в чуденка.

   Та финални думи относно "Януари": книжката ми хареса. Леко четиво е, историята е приятна, героите са симпатични. Не знам дали ще дочета поредицата, защото самият факт, че най-вероятно Мия ще спи с всичките си клиенти, малко не ми се нрави. Особено ако си мисли, че се влюбва във всеки един от тях. Една от причините, заради които бих продължила с четенето, е любопитството ми каква ще се окаже Мия накрая и как ще нареди живота си..защото има 2 цитата, които хем ме заинтригуваха, хем ме отблъснаха от персонажа й. Първият е: "Със сигурност яко го закъсвах. Още не бях напуснала Уес и вече ми течаха лигите по следващия на опашката. Аз съм една курва и това е." А другият е: "Беше много важно Уес да разбере, че това е мое решение. Не бях някоя лигава принцеса, която чака чаровния принц да дойде да я спаси. А и той не беше принцът на бял кон, който се втурва към момичето и го измъква от беда. Приказките да измислица, особено ще се отнася до такива като мен, живеещи във Вегас и с огромен товар на раменете."
      Ноо стига съм оплювала образа на Мия. Вярно е, че има доста неща, които много ме подразниха (факта, че цял месец не се е сетила за сестра си и най-добрата си приятелка..освен когато разказваше на Уес за проблема..) И все пак книгата не беше зле. Ако се абстрахираме от факта, че Мия сама се смята за проститутка де..Уес и семейството му компенсират тотално за нейния неадекватен образ.

Ами това беше от мен. Ще ми бъде интересно да прочета и вашите мнения относно книжката и персонажите на Мия и на Уес :)

"Клара и сянката" - Хосе Карлос Сомоса

От известно време се каня на напиша кратко ревю за една книга, която ми хареса страшно много. Прочетох я преди месец, а все още е "прясна" в главата ми - рядко се случва такова чудо. Книгата, която ще представя днес, е на испанския автор Хосе Карлос Сомоса. (който между другото посети България през декември 2015г.)

"Клара и сянката" ни въвлича в един напълно нов свят - колкото познат, толкова и различен. Познат, защото прилича на всичко, което сме свикнали да ни заобикаля. Различен, заради изкуството, с което се сблъскваме. Изкуство, което някой ден може и да видим.
Изкуството, което срещаме в книгата, се нарича "хипердраматизъм". Кратко обяснение - художникът "рисува" картината с живи хора. И не - не ги убива за да ги нарисува. Просто ги оцветява/боядисва, "намества" ги в дадена поза и картината е готова. Картината си има работно време, няма почивки докато е на работа, няма право да мига и да диша забележимо. Тя е картина, а не човек. (това е една от темите, които се засягат в книгата - отношението към ближния)
Главната ни геройня е Клара - красива синеока блондинка, чиято мечта е да бъде създаден шедьовър с нея. Лично аз не симпатизирам много на Клара, просто защото ми се стори леко повърхностна личност.
Разбира се, имаме убийство (даже повече от едно), имаме и мистерия.
Книгата е написана по много интересен начин - няма глави, а фрагменти. Имаме 4 стъпки. Ставаме свидетели на действието от главите на различни персонажи. (много различни и интересни персонажи бих казала - не бях чела книга с около 10 главни персонажа и поне 20 второстепенни)

Иии стига толкова за историята - не ми се иска да развалям впечатлението на никого.

Накратко защо смятам, че тази книга трябва да бъде прочетена:

Лично аз в тази книга видях една пълна деградация на едно общество, лишено от морални ценности и с изкривени представи. Както написах по-горе, Клара не ми допадна като персонаж - за мен тя е едно глупаво момиченце, лишено от бащина обич и постоянно опитващо да се докаже...по грешния начин. (ако прочетете книгата, едва в края на 4та част ще разберете какво имам предвид) Да, тя си има някакви идеали, но лично за мен - те са повърхностни.
Срещаме и едно нечовешко отношение към произведенията на изкуството. Тук дори аз съм с противоречиви чувства, но ставаме свидетели на едно: "той/тя е картина, а не човек". Лично мен това си ме притесни, по простата причина, че вече доста често се среща липсата на човешко отношение. Но Сомоса, е той представя нещата по леко гротесен начин. А факта, че книгата е издадена през 2001 ме притеснява още повече, защото това показва, че дори тогава е имало такова отношение.

Няма да лъжа - тази книга ме накара да се замисля. Четях и историята ме поглъщаше, а след това ме изплюваше. Реалността се сливаше с този хипердраматизъм и ужасът, че някой ден това може да се случи, ме поглъщаше. Ще си кажете "Какво пък толкова. Това е само книга...", да, така е. Но! Светът се побърква и някой ден може да се обърне на 360 градуса.

Прочетете книгата, потопете се в историята. Изживейте я. А след това помислете - за какво точно живеете? В какъв свят искате да живеете? Искате ли да съществувате като Клара? Защото тя съществува, не живее...

И да, в края на краищата, това е само книга...

Извинявам се, че наситих "ревюто" с личното си отношение. Просто това е книга, която ми харесва страшно много като история, но ме притеснява с реалността, която блика от всеки ред. Смятам че трябва да бъде прочетена. :)

"Невръстни красавици" - Джилиан Хофман

Те наистина са невръстни, наивни и уязвими момиченца, а сега са и изчезнали неизвестно къде, едни подмамени от хищници в интернет пространството, други избягали от домовете си, трети просто отблъснати от своите близки. Сред тях е Кейти, дъщерята на Боби Дийс, главния разследващ инспектор в Отдела за престъпления срещу деца на Флорида. И затова именно когато се заема със случая на тринайсетгодишно момиче, изчезнало от дома си, неговата лична загуба се оказва пречка за изпълнението на служебния дълг. Но инстинктът му на преследвач се завръща и той тръгва по следите на сериен убиец, чиито рисунки на обезобразени жертви са му спечелили прозвището Пикасо. Дали Кейти не е сред зловещите трофеи на психопата? 

Само на хубави книжки попадам тези дни ^_^
Много обичам когато спонтанно купена книга ми стане фаворит. "Невръстни красавици" ме спечели с историята, вълнуващото действие и приятния начин на писане на авторката.
 Темата, засегната в книгата, е много актуална последните години, а историята разглежда един нюанс от нея, за който повечето от нас отказват да се замислят.

Лейни е 13 годишно момиче, което има проблеми в семейството и изживява първата си любовна тръпка. Проблемът се състой в това, че тя никога не е виждала момчето на живо...а само си е писала с него в интернет. (колко познато, нали?) Когато непознатият й предлага да се срещнат тя приема, а това се оказва най-голямата грешка, която прави..
 Боби Дийс е инспектор в отдела за престъпления срещу деца - най-добрият, герой и наричан "Пастирът", защото винаги прибира децата у дома им (живи или не). Година по-рано неговата дъщеря Кейти бяга от къщи. А сега когато се оказва, че Лейни е в ръцете на сериен убиец, който изпитва удоволствие да измъчва жертвите си, Боби започва да се пита - Ами ако той държи и Кейти?

Сюжета определено е много интересен. Авторката пише леко, без излишна информация и прекалено много описания. Героите са много реалистични и истински - проблемите им също. В началото може да ви се стори малко мудна книжката, но имайте търпение - веднъж щом ви хване и няма да ви пусне! :) Особено последните 50-60 страници - толкова са вълнуващи! Няма да издавам повече, защото не ми се ще да ви разваля четенето от книгата. Но определено ще бъдете изненадани, тъжни, изплашени, щастливи (не задължително в този ред :) ) докато четете книгата. Заслужава си да й отделите малко от времето си :)

"Короната" - Кийра Кас - краят на една поредица :)

Сигурна съм, че сте чували за поредицата на Кийра Кас - "Изборът". Моята "история"  с тази поредица започна още през 2014, когато издателство Егмонт издадоха първата книга. Помня, че едва дочаках "Изборът" и я прочетох за няколко часа. А след това препрочетох някои любими моменти...С "Елитът" и "Единствената" се случи абсолютно същото. :) Просто историята на Америка страшно много ми хареса и определено е една от любимите ми.
Новината, че Кийра Кас ще продължи поредицата с още 2 книги, ме остави със смесени чувства. Признавам си, че "Наследницата" не ме впечатли така както предходните книги. Със свито сърце очаквах "Короната", защото имах лошото усещане, че финалът няма да ми хареса..Но да се върна към "Короната" :)

Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори.
Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама.
Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите й преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади...
Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла. 

Лично мнение:
Като цяло книжката не беше лоша. Определено е по-добра от "Наследницата". И все пак - като цяло историята на Идлин не ме грабна така, както тази на Америка. Хареса ми, че в последните две книги се усещаше присъствието на любими герои от първите части. Определено ми беше забавно да видя как са се променили и пораснали. И все пак...И аз не знам какво точно очаквах. Със сигурност не очаквах, че Идлин ще е глезла (макар да се очакваше де). Но поне претърпя развитие в характера си. И все пак нещо ми липсваше. Краят беше доста претупан и може би леко неуместен. Радвам се, че Идлин откри своя хепи енд, обаче се случи по доста очакван и малко неподходящ начин. Последните 2 глави бяха пълно претупване на историята - авторката спокойно можеше да разгърне леко финала в поне още 3-4 глави, за да може нещата да се случат по-плавно и естествено. Вярно, само книга е, но при толкова силни книги...направо си е срамота.

Спирам се дотук, защото ако тръгна да изброявам какво точно не ми хареса в "Короната", е много вероятно да спойлна хора, които още не са приключили поредицата. А не ми се иска.

За финал - Поредицата ми е много любима - историята на Америка е интересно и приятно четиво, написано добре и с чувство за хумор. Последните две книги (според мен) са опит на авторката да покаже посоката, в която се развива Илеа след разпадането на кастовата система. Кийра Кас се опитва да покаже и трудностите на Идлин по пътя й към престола. Но предполагам образа на Идлин просто не ми допадна особено. Краят определено беше претупан. Но не съм чак толкова разочарована и поредицата ми е все така любима. :)

"Чужди очи" и "Чуждо влияние" от Джил Хатауей

Една поредица, която от много време се каня да завърша.
Миналата година успях да прочета първата, но така и не намерих втората...Реших преди да започна втората да препрочета първата, но първо -да ви запозная с книгите:

Вий Бел крие една доста невероятна тайна. Всички си мислят, че 16-годишното момиче страда от нарколепсия. Но вместо да заспива по време на пристъпите си, тя се вмъква в умовете на други хора и преживява събития през техните очи. Вий е свикнала с тези епизоди. Тя влиза в ума на сестра си, която преписва на тест по математика, и в този на неин учител, скрил се, за да пие, преди влизане в клас. Вий научава и най-лошото за предполагаема „приятелка”, когато се плъзва в ума й по време на училищни танци. Но нищо не може да я подготви за това, което се случва една октомврийска вечер и я изправя пред най-големия ужас в живота й. Изпаднала в поредния пристъп, тя влиза в ума на непознат, който се е надвесил над тялото на Софи, най-добрата приятелка на сестра й – притихнало, кърваво, мъртво.  Властите обявяват смъртта на София за самоубийство. Вий обаче знае истината и отчаяно желае да я разкрие. Кой ще й повярва? Със сигурност не и най-добрият й приятел Ролинс, който се държи някак странно с нея, откакто прекарва повече време с новото момче в гимназията – Зейн. Да не говорим за полицията. Оплетена в ужасяваща мрежа от тайни, лъжи и опасности, без да има към кого да се обърне за помощ, Вий трябва да намери начин да разкрие убиеца, преди той да набележи новата си жертва.

Преди шест месеца Вий Бел стана неволен свидетел на ужасяващо убийство и едва не се превърна в следващата жертва, опитвайки се да разкрие извършителя. Оттогава дарбата й (или проклятието) да се приплъзва в съзнанието на околните и да вижда през техните очи e под контрол. Нещата започват да се нормализират за Вий, а по всичко личи, че и връзката й с най-добрия й приятел Ролинс е на път да се  задълбочи... Докато спокойствието й не е нарушено от необяснима случка. Момичето губи съзнание и се събужда на ръба на скала в отдалечена местност, взирайки се в безжизненото тяло на познато момче. Първата й реакция е да сподели с Ролинс, но напоследък той сякаш проявява по-голям интерес към колежката си Анна, отколкото към Вий. А дали да не разкрие тайната на отдавна изчезналата си леля, която внезапно се появява от нищото?

Потъвайки в колебания и съмнения, животът на Вий се превръща в пълна каша – тя продължава да се озовава във все по-странни ситуации, без спомен как е попаднала в тях. В едно обаче е сигурна – още някой притежава способността да се приплъзва в чуждите умове. И този някой я използва, за да отмъсти... но ще постигне ли успех?

Лично мнение: (възможно е да съдържа СПОЙЛЕРИ)
Поредицата ми хареса. Много. Преди да започна с "Чуждо влияние" рещих да си припомня историята на Вий. Признавам си, че почти нищо не си спомнях от "Чужди очи", което по моите лични критерии означава, че книгата не е била толкова невероятна, че да се загнезди в съзнанието ми за постоянно. С малко книги се е случвало, така че не съм изненадана особено.
Но нека се върна към поредицата.
Като за начало ще започна с Вий - хареса ми как е изграден персонажът й. В "Чужди очи" се срещаме с едно объркано и отчуждено от всички момиче, което отхвърля собствената си личност. Чувства се изоставена и използвана...откачалка, заради дарбата й. Докато четем книгата определено можем да разберем причините, породили чувствата й - ранната смърт на майка й, пълното неразбиране от страна на баща й, случката със Скот, загубата на Саманта...дарбата й. Хареса ми как Вий сама иронизира част от себе си - това придава истинност на образа й. Донякъде можеш да я почувстваш близка. А най-важното е, че накрая на книгата вече беше приела себе си и дарбата си. В "Чуждо влияние" Вий вече се е научила да контролира дарбата си донякъде, макар че Джил още в началото пуска съмнения, че това не е точно така. С няколкото странни случки, още от началото започваш да се чудиш - Кой е лошият този път? И какъв е мотивът за действията му. Признавам си, че изобщо не очаквах Мати да е причинителят. Подозирах Мелъди - изгубената братовчедка, за която така и разбираме дали научава коя е истинската й майка...Докато четях книгата започнах да подозирам и Лидия покрай "разследването" на Вий. Но краят, е това беше нещо което не очаквах.
 Мати като персонаж е сладурана - по-малката сестра, която на моменти мисли сестра си за луда...но пък не е лоша. В първата книга определено я виждаме като едно изплашено момиченце, но във втората - там вече е пораснала. И макар да е все така податлива, сме съпричастни, защото тя също е изгубила много. Интересно е да проследиш нейната трансформация. :)
Ролинс - определено ми допадна като персонаж. Готиният най-добър приятел, който е до теб и те разбира...но пък ти си прекалено наранена за да му споделиш най-тъмната си тайна...Хареса ми историята как са се запознали с Вий - съгласна съм, че истинските връзки се случват неусетно и напълно естествено. Не мога да разбера само защо Ролинс криеше от Вий истината за семейството си. Но си го обяснявам с това, че авторката е искала да опише достоверен мъжки образ, а както добре знаем - те са от друга планета и рядко действат адекватно. (шегувам се :D )
 Зейн - харесвах го като герой, и не мога да преживея напълно загубата му, но пък разбирам защо Джил го извади от картинката...Радвам се, че липсваше любовният триъгълник, но загубата на Зейн още я преживявам.
Историята като цяло не е нещо особено, макар че авторката определено успя да оплете една мистерия. В началото се чудиш дали убиецът не е готиният преподавател, после приятелките на убитото момиче, а накрая най-добрият приятел. В един момент нещата се навързват и краят наистина е интересен...и малко тъжен.
"Чуждо влияние" като цяло е много по-добре написа от "Чужди очи". Усеща се развитието в стила на Джил Хатауей. С краят на "Чужди очи" се разбира защо е поредица, а не единична книга. В "Чуждо влияние" много въпроси намират своя отговор. Освен това ставаме свидетели на развитие в главните персонажи, заздравяване на семейните отношения и изплатени грехове. Не мога да преценя коя книга ми хареса повече - и двете ме грабнаха по различен начин. Но в едно съм сигурна - книжките си заслужават отделеното време - забавни са, историята е интересна, героите се чувстват близки, има мистерия, има и любов - за мен това е страхотна комбинация. :)

"Пепита Хименес" - Хуан Валера

   Тази публикация седи в черновите ми вече няколко месеца, но мисля че е време да види бял свят. Ревюто го написах с единствената цел след време да си припомня за какво иде реч :) Спойлери има, затова четете на своя отговорност! :)

Отново история за любов...

Вече се чудя – Как все на такива попадам? Дори и да не ги търся?

Признавам си, че тази книга ми беше в задължителната литература, но не очаквах да ми хареса.

Книгата е написана в три части. Първата (и може би най-отегчителната) е под формата на писма – от дон Луис де Варгас до чичо му – отец Деан. Правилно прочетохте – отец. И така – нашия дон Луис иска да става свещеник – да обикаля по света и да разнася словото Господне. До тук – нищо лошо (даже похвално). Обаче! Баща му – дон Педро – си го взима в къщи (нищо че дон Луис е на 22 години), защото не го е виждал през последните 10 години и иска да прекара време с него...и мнението му относно една млада вдовица (на 20) – Пепита Хименес. Нашата Пепита се е омъжила на 16 години за един възрастен дядо (много готино деденце) под влияние на майка си. Малко след това и майка й и мъжът й умират. (не по едно и също време де) В продължение на доста време тя спазва траур и отхвърля всички кандидати за ръката си – все пак младо и право девойче на 20 с голям бонус от мноооого пари. Обаче дон Педро е инато магаре и не отказва. Проблема идва заедно със синът му. Става така, че дон Луис се влюбва в Пепита (а и тя в него), но не го осъзнава. За него е грешно така да изостави Бога заради една жена и съответно се инати ама до последно.

Втората част от книгата вече е под формата на разказ от името на автора, който ни разказва как се развива историята по-нататък. А последната част е под формата на епилог и на кратко разказва за второстепенните герои и какво се е случило с тях след края на историята.

Моето мнение? Книгата е много добра. Историята е красива. Авторът ясно показва душевните терзания на дон Луис, който е изправен пред тежък избор. В крайна сметка момчето следва сърцето си и заедно с Пепита получават своя щастлив финал. Драма има, разбира се. Все пак през един доста голям период дон Луис си мисли, че е съперник на баща си относно Пепита и съответно мислено се самобичува постоянно. Бащата пък от своя страна се осъзнава в един момент и се опитва да събере младите.

Наистина красива история. Препоръчвам горещо. Само забележка към изданието на Персей – „жега” и „шега” са две напълно различни думи. Точки и запетайки също е хубаво да се слагат. Намерих няколко дребни грешчици, които не са болка за умиране, но все пак липсата на точки направо ме побърка. Иначе изданието ми хареса, а и корицата е много симпатична. Все още не съм прочела „Доня Лус”, но мисля след време да поправя тази грешка. :)

"Тривърхата шапка" - Педро Антонио де Аларкон

Старо ревю, седящо в чернови само защото нямам хубава снимка на корицата...не се сетих да снимам, когато беше у мен...слагам снимка, взета от интернет :)

П.С. -  Може да се каже, че е преразказ, а не ревю на книгата. :)

„Тривърхата шапка” на Педро Антонио де Аларкон ни запознава с една история за доверие и любов...погледнато през погледа на една романтична душа (разбира се).

Любовта между чичо Лукас и сеня Фраскита е от тези, които човек търси цял живот – да обичаш и да те обичат с цяла душа. Но..нека започна от началото :) СПОЙЛЕРИ!!!

В първите няколко глави авторът ни запознава с обичаите и мястото на действието. После ни описва и героите. От описанието на сеня Фраскита разбираме, че е едра красавица, цялата изпълнена с чар и очарование. А от описанието на чичо Лукас..ами, че не е първи красавец (леко гърбав и целия в белези от шарка), но затова пък много умен, чаровен и всякакви положителни качества. Сигурно се чудите как тогава са се залюбили? Ами много просто – той е бил толкова неустоим, че тя просто се е влюбила в душата му. (само не си мислете, че Фраскита е някаква повърхностна девойка – напротив – не му отстъпва по нищо в характера. Сигурно затова се допълват така.) Драмата в цялата история идва от корехидорът..който е лудо влюбен в сеня Фраскита. (като цяло всички в селото я намират за неустойма, но уважават чичо Лукас, а и знаят че се обичат, та седят на страна) Обаче! Корехидорът не може да се примири, че Фраскита не е негова. (той милият е по-грозен и гърбав от чичо Лукас..но и по-лукав) Та измисля той пъкления план да вкара чичо Лукас в затвора за една вечер, а той да прелъсти Фраскита през това време. Обаче всичко се обърква...и спирам до тук, защото няма да ви е интересно да прочетете какво се случва. :)

Ще кажа само, че Аларкон пише много увлекателно и забавно – смяла съм се със сълзи – особено на описанията. Историята също е много интересна и добре написана. И най-важното има щастлив финал! Поне за чичо Лукас и сеня Фраскита. Те милите изживяват истинско приключение, но поне се уверяват за пореден път, че делят една душа.

Препоръчвам горещо книжлето :) (казвам книжле, защото е само 127 страници, А6 формат)

"Двор от рози и бодли" - Сара Дж. Маас

Тя отнема живот. И сега трябва да го заплати със сърцето си.

Когато деветнайсетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин – един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света.

Докато обитава имението му, чувствата й към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре… или Тамлин и народът му са обречени завинаги.

Обичате ли приказката за Красавицата и Звяра? Глупав въпрос..Кой не я обича? История за любов, възродила се сред чувства на гняв и омраза...любов, която променя и изкарва по-доброто в другия. За мен това е една от най-любимите ми приказки, точно защото желая да срещна любовта в човек, който да изкарва доброто в мен.

Като цяло обичам приказките, а новите им "прочити" ми доставят особено удоволствие. Харесва ми как познатите ни приказки се пречупват през призмата на въображението на различни автори.

Но да се върна на книгата. :)

Като цяло анотацията е леко грешна. Фейра не е отвлечена - когато се появява звярът, той й дава избор - дали да тръгне с него към Притиан или да умре..та "отвлечена" определено не е най-точната дума. Друга неточност - магическата земя, в която отива не й е непозната. Да, Фейра никога не е стъпвала там, обаче през по-голямата част от живота си, болезнено усеща присъствието на този магически свят, отделен от една стена и намиращ се доста близо до дома й...и последната неточност - зловещата сянка се е надигнала много преди Фейра да се роди...но това са само подробности. Признавам, че анотацията определено привлича вниманието и реално тези 3 неточности не са чак толкова важни. :)

Нека да мина към историята. Ще се опитам да не пускам спойлери, но не обещавам. :) Книгата ми хареса. При това много. Да, имаше неща, които не ми допаднаха много-много, но пък и аз напоследък съм много претенциозна.

Фейра като персонаж е интересно изградена - не е някакво мрънкащо момиче, но изобщо не се отстоява като личност...Влачат я за носа както им скимне, а тя даже "гък" не казва. Хареса ми, че личността й се развива чрез действията й (някои от тях напълно неадекватни). Тамлин повече ми допадна, нищо че на моменти е непоносим. Признавам, че си имаше своите мотиви за повечето си действия, но упоритото магаре също действаше неадекватно на моменти.
Историята наистина е добре измислена - хареса ми това, че някои важни елементи от оригиналната приказка присъстват - например това, че единия главен герой не може да чете; елемента с влюбването в душата, а не във външния вид; спасяването; милите жестове. Първата част от книгата е наистина страхотна. После Тамлин се заинатява нещо, Фейра също (нищо, че се водеше разумна) и се стига до големия обрат, в който Фейра ще спасява Тамлин. (можехме и без него да минем, но пък иначе нямаше да има продължения). Самото спасяване (което можехме да си спестим, ако просто Фейра беше казала на Тамлин "И аз те обичам") има интересни моменти...и напълно неадекватни такива. Уж Фейра много обича Тамлин, но се съгласява на супер-мега глупавото условие да бъде компаньонка на друг елф...Това ми дойде в повече...особено при положение, че реално не се включваше в договора (както казах по-горе - много неадекватни действия). Признавам обаче че краят на книгата ми хареса - и по-точно - спасяването на народа на елфите. Определено се разчувствах. Разбира се авторката си сложи вратичка и сега очакваме продълженията. Под "вратичка" разбирайте вероятна промяна в личността на Фейра. Това, разбира се, е само мое лично предположение, което ще бъде опровергано или потвърдено в следващата книга. Продължението мисля да го прочета, защото ми е интересна съдбата на семейството на Фейра.
Като цяло книгата ми хареса, но не е нещо невиждано. Няма седмица след прочитането й, някои неща избледняха..предполагам до месец ще помня само няколко по-важни момента. Лично при мен, това означава, че книгата не ме е белязала с почти нищо. Но пък на вас може и да ви хареса на 100% :) Ще се радвам ако споделите дали сте я прочели или имате намерение да я прочетете :)

Поредицата "Целуната от ангел" от Елизабет Чандлър

Завръщам се с едно кратко ревю на първите две книги от поредицата :)
Накратко за книгите:
Поредицата е замислена като трилогия и е издадена през 1995 година. През 2011, 2012 и 2013 излизат 4, 5 и 6 книга. У нас са издадени само първите две книги през 2012 и 2013 година. Останалите едва ли ще ги видим на български..

Първата книга се казва "Целуната от ангел"

Анотация:
Любов отвъд живота...

Когато приятелят ? Тристан умира, Айви си мисли, че е загубила всичко, дори вярата си в доброто и в ангелите. Но скоро тя открива, че има ангел пазител и неговото присъствие е толкова силно, че тя може да усети докосването на ръката му, ударите на сърцето му. И това е Тристан! Айви се нуждае от приятеля си повече отвсякога, защото той знае, че момичето е в ужасна опасност. Само ангелът пазител може да спаси Айви, сега, когато убиецът на Тристан е по петите ?






Втората книга е "Силата на любовта"

 Анотация:
Любов отвъд живота...

В "Силата на любовта" - втората книга от трилогията на Елизабет Чандлър - Тристан установява, че произшествието, при което е загинал, не е било нещастен случай! Някой е срязал спирачките на колата му. Кошмарите на приятелката му Айви продължават, докато един ден тя не си спомня какво е видяла през онази ужасна нощ. Грегъри е неотлъчно до нея, също както и Тристан. Ангелът пазител забелязва новия й приятел да сипва нещо в чашата й с чай. Айви го изпива и двамата с Грегъри, следвани от невидимия Тристан, се отправят към гарата. Там Айви най-сетне го вижда от другата страна на релсите. Когато влакът идва, Тристан я вика и Айви... 


 Лично мнение:

Учудващо книгите много ми харесаха. Учудващо, защото последно време малко ми се промени вкусът към книгите и съм една идея по-претенциозна. Признавам, че книгите не ми влизаха в списъка за панаира, но пък не издържах и си ги купих. И определено не съжалявам, че го направих.
За мен книгите са "леко четиво" - не те натоварват излишно с някакви дълбоки размисли. Предполагам са написани за по-млада читателска група. Но това за мен няма значение - важното е, че историята ми хареса. (и много ме е яд, че не е издадена 3 книга)
Главната героиня Айви на моменти ме дразнеше. Но не колкото приятелката й Сузан. Бет е супер голямата сладурана и силно се надявам, че с Уил ще се съберат. Тристан на моменти действаше нелогично, но пък си е сладур. Грегъри няма какво да го обсъждам - от началото на 1 книга до края на 2 ме дразнеше супер много. Вярно е, че едва във втора книга ми се изясниха някои неща, но се породиха и други въпроси - свързани главно с майка му. Андрю също ми "намирисва", но пък него го срещаме много рядко в първите две книги, та няма как да знам дали съм правя. Маги..уж тя е майката, но ако не беше известен този факт, няма как да го разбереш - изобщо не действа като майка. По-скоро като някоя тийнейджърка..Все още обмислям този факт - как в някои книги, родителското присъствие липсва напълно. Предполагам така авторите искат да придадат някаква зрялост на героите си. Не на всички се получава обаче. Айви в началото се държи много зряло за възрастта си, но изведнъж претърпява коренна промяна. (което разбираемо донякъде, но все пак) Не мисля да разказвам още от книгите, защото не искам да издавам съдържанието. Смятам, че си заслужават прочита. А аз обмислям варианта да ги дочета на испански или английски..поне 3 книга, защото историята е интересна и добре написана. 

По следите на скрижалите

Дойде времето една публикация най-накрая да види бял свят. :)

След дълго затишие, се завръщам с една поредица, която ме промени. На пръв поглед книжките не са нищо особено. Разказват за неща, които всеки знае...някъде дълбоко, дълбоко, дълбоко в себе си. И все пак...да ги прочета - това за мен беше събуждане. Предполагам, че просто ги прочетох в момент, в който наистина имах нужда от това напомняне. От отговор на въпроса "Защо живея?" или по-точно "За кого живея - заради себе си или заради другите?"
Книжките са 8..или поне аз така си мислех, когато започнах да ги чета. Първата е "Отшелникът", в която се разказва за загубата на скрижалите, а всяка следваща се разказва за откриването на някой от скрижалите. И вчера, когато най-накрая завърших последната - "Златното сечение", разбрах нещо много неприятно - следващите книги не са преведени на български...За мое съжаление руски не знам и малко трудно ще прочета останалите. Наумила съм си да уча и чета едновременно, но това ще се случи малко по-нататък. Но нека да започна по същество :)

"Отшелникът"

Чели сте "Алхимикът" на Пауло Коелю и знаете, че в света няма нищо случайно.
Гледали сте "Матрицата" и разбирате, че нашият свят е само един от възможните светове.
Не е нужно да ви обяснявам, че Буда и Христос са проповядвали една истина и тази истина е вътре във всеки от нас.
Но знаете ли какво ни противостои?
И нима е случайно това, че разглеждате тази книга?
"Отшелникът" на Анхел де Куатие е най-запленяващата от всички книги в жанра на философския екшън.
Ние често се отказваме от предложенията на съдбата, очаквайки нещо по-голямо в бъдеще. Но чудно - съдбата вече не е устремена към нас със своите предложения. И не е важно защо си се отказал - от страх или от някаква прищявка.
Тя не влиза в твоят дом два пъти...

На книгата попаднах повече от случайно - бях в библиотеката и си търсих книгите от задължителния ми списък...и тогава ги видях - беше любов от пръв поглед. Взех първите две, с идеята ако ми хареса тази, да не тичам отново до библиотеката, а направо да започна и следващата. Това, което най-много ми хареса в книгата (а и в цялата поредица) е, че главният герой - Анхел - разказва историята така, сякаш всичко се случва в момента. Няма да навлизам в подробности около историята, защото смятам, че всеки трябва да прочете книгите. Даже за следващите мисля да дам само анотации и цитати, които са ме грабнали :)

"Цял живот си чакала"

 

Историята, започнала в нашумелия роман "Отшелникът", продължава! Защо обичаме? Любовта и смъртта са две вечни тайни, които са скрити зад булото на страха. Дори и да се насилваме, не можем да проникнем в същността на тези велики тайни. В новата, разтърсваща книга на Анхел де Куатие, двамата герои от "Отшелникът" стават свидетели на Съдбата на истинската жена. Предстои им опасно пътешествие, където шансовете да срещнат както любовта, така и смъртта, са равни. И едва когато Анхел и Данила решават да погледнат своя страх в очите, животът им разкрива първия Скрижал на Завета, първия от седемте, първия по пътя към Спасението. Само сърцето знае истината, само съзнанието вижда целта, само човекът...

"- Хората са се отучили да обичат. Зад любовта на съвременния човек винаги се крие желанието за някаква изгода. Ние не обичаме другия - ние обичаме своето желание, проектирано в него. Ние лъжем себе си. Нашата любов е лишена от искреност, от спонтанност. В нея няма нищо истинско - само илюзия, само изображение, подражание..."

 В началото си мислех, че този скрижал е за любовта...но после се зачудих - дали не е за вярата? Или може би за страха? Предполагам всеки ще усети книгата по различен начин...и все пак нещо в мен нашепва, че вярата е първият скрижал :)

"Мъчителен, изнурителен бяг в кръг: пустота-любов-мъка-отново пустота и отново любов. И вече ни обхваща единствено желание да се скрием, да заминем, да забравим, да не мислим. Позналият болката човек изпитва страх. Той се страхува от повторни страдания. Той не иска любов, не иска да попадне отново в нейния зловещ, мамещ водовъртеж.Страхът от любовта преследва човека. Та нали да се влюбиш означава да загубиш себе си..."

"Нищо не ласкае мъжкото самолюбие, нищо не го издига в собствените му очи така, както безграничната, неосъзната любов, която той получава от жената, към която пък, от своя страна, той е равнодушен."

"Не забравяй камшика"

Търсенето на Скрижалите продължава!
Какво знаем за своята омраза? Отчаянието от самотата и страхът от собствената искреност нараняват душата буквално като удари от камшик. Не можеш да обичаш ближния си, ако още не си се научил да обичаш себе си. Именно тази истина предстои да узнае човекът, у когото Мракът е скрил втория Скрижал на Завета.
Новата книга на Анхелде Куатие е разтърсваща въображението психологическа драма. Предстои ни да потънем в свят, в който животът е лишен от вяра и любов. И това е само началото на пътя.. Ще можем ли, да го извървим?
Тази история докосна сърцата на десетки хиляди хора. Тя ни открива тайните на Мирозданието и ни дарява Надежда...
"Зад всяка наша постъпка се крие страх и това е страхът от смъртта. Но ние не осъзнаваме и не забелязваме това. А нали именно този страх от смъртта ни пречи да обичаме и да бъдем искрени; именно заради него не се чувстваме стопани на собствения си живот."

Колежките ми бяха напълно очаровани от името на книгата...почти месец ме бъзикаха след това..както и да е..В тази част ми хареса идея, която съм срещала и в "Брида" - всеки човек идва в живота ни за да ни научи на нещо. Вече дали ще разберем урока си е друг въпрос. Но май по-важното е да позволим да ни бъде предаден този урок.

"Ако искаш да докажеш нещо, ти вече знаеш, че това е така. Тогава защо трябва да го доказваш? На практика става така, че ти не живееш заради себе си, а заради чуждото мнение. По-просто казано, ти умираш." 

"И тези сълзи бяха пречистващи - с тях излизаше цялата болка, цялата мъка и цялото отчаяние..." 

 "Учителят по танци"

Съдбата не е банална поредица от събития, а цял куп от изпитания. И за да ги преодолеем с чест, трябва да знаем какъв е истинският смисъл на сполетелите ни страдания.
Героите на новата, запленяваща въображението книга на Анхел де Куатие, се отправят във вълнуващо пътешествие из паралелните светове. Това е пътешествие на духа, движение по фината граница, където от едната страна се намират страданието и смъртта, а от другата - знанието и истинската любов.
Буда е казал: "Светът е страдание." Но той е казвал и друго: "Светът е илюзия". Означава ли това, че самото ни страдание е илюзорно? И как тогава да намерим пътя към своето щастие? Тази тайна се съхранява в Третия Скрижал на Завета.
за душата на всеки човек са приготвени големи изпитания. И ще ги преодолее само този, който умее да танцува.

От цялата поредица, "Учителят по танци" ме разтърси най-силно. Толкова истинска история..с малко фантастични елементи (дали?) История, която ни разказва за страданията...и дали това е единствения път. Не, не е - има още един. Но почти всички избират по-лесния - този на страданието. 

"Сега ти фантазираш, че смъртта ще те избави от страданията...че ще те направи щастлива...- смъртта ще ти донесе само смърт."

  

"Дневникът на лудия"

 Новата книга на Анхел де Куатие е написана от друг човек. Това е действителен дневник на наистина луд младеж, който носи в себе си четвъртия Скрижал на Завета. Той е болен от шизофрения и иска да унищожи света - казва ни това още от самото начало на дневника си.
По-нататък ставаме свидетели на безумие, което се разгръща пред очите ни.. Но как става така, че тази изповед постепенно се превръща в опит за духовно причастие?...
Той търсил истината, без да разбира докъде се простира реалността и откъде започва да работи болното му въображение. Просто рискувал и се движил по ръба на бръснача, защото не е имал друг избор. И зад налудничавите му приказки се крият много повече здрав смисъл и истина, отколкото в многобройните "здравомислещи разсъждения" на днешните управници.
Как да видиш истината, ако са те предали, а съзнанието ти се разпада на частици безумие? Просто трябва да имаш чисто сърце.
Човека ли търсите? Тогава от кого бягате?...
Сами не си даваме шанс да бъдем пълноценни. Раздвоени сме. И това е, защото не се доверяваме на себе си...
Струва ни се, че имаме "тъмна половина" - недостойна, порочна, слаба, глупава. Всеки мисли за нея по своему, но всички я ненавиждаме. Ненавиждаме нещо в себе си и го крием от другите, а често - и от самите себе си.

Докато четях книгата се замислих за "лудите" и дали наистина са луди. Страшно е, че живеем в "свободен" свят, но когато виждаме света по различен начин, се опитват да ни "оправят"...или по-скоро да ни повредят...

"Отучихме се да обичаме, изгубихме способността си да се доверяваме и дори вече не изпитваме потребност да се грижим един за друг. Нещо се е пречупило вътре в нас, атрофирало е, разпиляло се е от вятъра."
 

"Но как да видиш истината там, където дори съзнанието отказва да говори истината? За това трябва да си с чисто сърце."
 

"Каква е разликата между мъдростта и глупостта, когато всички нас ни очаква еднакъв край? Има ли разлика между богатството и бедността, ако всичко е тленно и е суета на суетите? И какво са веселието и скръбта, ако всичко отминава? И каква е разликата между доброто и злото, ако всички дела на човека са само безпокойство и измъчване на духа? Суета на суетите, всичко е суета!"
 

"Ние сме информационна цивилизация и вместо чувства имаме чипове и файлове. Не живот, а информация за живота."

"Малката принцеса"

Знаем ли истината за себе си? Откога не сме се вглеждали в сърцата си? Готови ли сме за това? Целият ни живот зависи от това вглеждане - той не може да съществува без него. Просто не може да го има. Да се приспособява към света, да проявява търпимост, да бъде в съгласие с него - не е по силите на човешката душа да противостои на тези изкушения.
Историята за търсенето на петия Скрижал завладява и държи в напрежение читателя още от първата страница. Анхел и Данила се оказват заложници на страшна и опасна игра. Всичко е нетрайно и тленно в съществуващия без истина свят. Мракът царства в позабравилите Светлината души. "Очите са слепи. Човек трябва да търси със сърцето си" - казва Антоан дьо Сент Екзюпери. "Истината плаши, но с нея не е страшно" - съгласява се с него Малката принцеса. 

Една история за неразбирателство (или може би омраза?) между двама души, което съсипва една невинна душа...

"Ние сме отговорни за тези, които сме опитомили."

"Изповедта на Луцифер"

 Смисълът на живота...Дали съществува? Едни от нас живеят, защото обичат, а други - защото се страхуват да умрат. Но дали е едно и също това „да изпълниш живота си със смисъл" и „да намериш смисъл в живота си"?
Новата книга на Анхел де Куатие е написана с такава сила на чувствата, че е невъзможно да останеш безучастен към неговата изповед. Главната героиня - Саша, изгаряща от страстите на дантевия Ад, ще премине в своето езотерично пътешествие ,от едно въплъщение на човешкото съществуване към друго: от тялото към съзнанието, а от съзнанието - към духа. За да види в края на това пътуване Светлината, която открива смисъла на човешкия живот.
Да вярваш в Светлината дори на дъното на бездната, да я виждаш и в най-непрогледната тъмнина на ада, да я помниш, каквото и да се случи - това е урокът, който ни дава шестият Скрижал на 3авета.
Остава още един Скрижал - последната крачка, последната тайна...
Смисълът на нашия живот не е в това да удовлетворим всичките си желания и мечти. Това е задънена улица, лабиринт без изход. Добре е да се стремим към нещо, но самият стремеж е само сила, той все още не е смисълът на живота.

Книгата, която ме докосна най-дълбоко. Все повече се убеждавам, че някои книги ни влияят по-силно, когато разказват история, подобна на нашата..предполагам това е и причината "Изповедта на Луцифер" да ми повлияе така.

"Странно нещо е любовта. Тя наистина прилича на слънце. Заслепява и изгаря очите."  

"Вярно е това, че очаквам да ме обикнеш. Все някога. Поне мъничко. Знам, че не е правилно. Сякаш те задължавам, а това е глупаво, отвратително. Не трябва да обременяваш този, когото обичаш."

 "Златното сечение"

   

Какво представлява "Златното сечение"?...Какво е това идеално божествено съчетание? Може би е закон за красотата или все пак е митична тайна? Научен феномен ли е, или етичен принцип?
Завладяващата фабула в новата книга на Анхел де Куатие е побрала в себе си огромна метафизична сила, която се разкрива едва сега.
„Златното сечение" прилича на ключ за дешифриране, кара ни да се замислим и да преосмислим прочетеното. "... Цялото е нещо много повече от обикновената съвкупност на неговите части." Ние сме в самото начало на пътя. Нужна ни е истина, която би могла да ни обедини; истина, изречена на разбираем за сърцето ни език; истина, която да може да преминава от уста на уста, от душа към душа без изкривяване и погрешно тълкуване. Засега всичко това е само мечта. Ще направим ли тази мечта реалност? Всичко зависи от това ще съумеем ли да изменим своето съзнание.
Каква ли е сега съдбата на Анхел и Данила? Какво се е случило с тях? В чии ръце са попаднали?
По принцип създанието може да научи всички части на истината, но само части. То не е способно да ги обедини в единна истина. И затова тя, пречупена, през съзнанието, винаги е разрязана, мъртва. Съзнанието се приближава до истината, но няма сили да я задържи.
Всичко започва едва сега!

 Последната книга...какво да кажа, освен че краят ме цапардоса през лицето? Докато я четях предполагах, че ще има още..и се оказах права. За жалост следващата поредица, която се води продължение на историята на Анхел и Данила не е преведена...и едва ли ще бъде преведена. Книгите се намират само на руски..което е много жалко, защото съм на мнение, че повече народ трябва да ги прочете. Сигурна съм, че ще открият себе си в тях. Въпросът е дали ще харесат откритието..Спирам да пиша, защото постът ми стана километричен. А не искам да ви откажа от поредицата :)

ARC Review: Wild Fever by Donna Grant

Преди седмица Дона Грант пусна малко запитване към почитателите си за 25 безплатни e-ARC копия на новата й книга "Дива треска". Единственото условие беше в рамките на 2 седмици да се сподели ревю относно книжката. Реших да се пробвам, защото ми изглежда интересно. Преди да си дам мнението (и да направя опит за хубаво ревю) реших първо да дам малко информация за самата книга:

 

Обвързани от тъмнината. Освободени от любовта.

Страстта на една жена

Оливия Бреу напусна малкото градче Кейджан в деня на дипломирането си и никога не погледна назад. Докато злополучно събитие не я изпрати вкъщи десет години по-късно. Завръщането в родния й град пробужда спомени и отдавна сдържани желания за невероятно красивия и резервиран Винсънт.

Желанието на един ловец

Красивият, жилав Винсънт Чайсън приема работата си на ловец на свръхестествени същества сериозно. Когато непознато същество започва да убива жени, свързани по някакъв начин със семейство Чайсън, Винсънт знае, че това има нещо общо със смъртта на родителите му.  

За да стане всичко по-лошо, единствената жена, която той е жадувал да нарече своя, се е върнала в града - и е набелязана от звяра. Той ще трябва да се изправи пред миналото си - и срещу бъдещето си - за да спаси Оливия...


„Дива треска” – книгата, която дава началото на новата уникална поредица на Дона Грант „Чайсън”.
Накратко историята:
Историята ни среща с Оливия – момиче, избягало в големия град за да следва мечтите си. Години по-късно, когато си е мислила, че е намерила мъжа мечта и страхотна работа, е прецакана от същия този мъж. Останала без нищо, Оливия няма друг избор освен да се прибере в родния си град при баба си – единственото й семейство. Прибирайки се, девет години по-късно, Оливия разбира, че всичко за което е мечтала, преди да избяга в големия град, всъщност е било точно в родния й край. И сега когато знае, че Винсънт Чайсън винаги е изпитвал силни чувства към, е готова да се бори за него.
Винсънт Чайсън – най-големия в семейството. Натоварен с мисията да се грици за по-малките си братя, сестра си и целия град, Винсънт си мисли че за него не е отредено щастие. В града се случват лоши неща – няколко момичета са убити от съществата, който семейство Чайсън преследва. Момичета, свързани по някакъв начин с момчетата Чайсън, а следващта жертва се оказва Оливия, която тъкмо се е върнала след девет годишно бягство в големия град. Виждайки я отново, Винсънт осъзнава, че не може да я пусне отново. Но стар враг се е завърнал, и семейство Чайсън нямат друг избор освен да се борят...
Хора, какво да ви кажа? Книгата е просто невероятна! Страшно много ми хареса. Ако не бях в сесия, по-рано щях да я дочета. Рядко чета на английски, но стила на Дона е толкова приятен за четене, че дори не разбрах кога съм стигнала средата. Ще чакам с нетърпение и останалите книги от поредицата, особено книгата за малката Чайсън – чудя се кой ли ще й завърти главата?
Препоръчвам горещо да хвърлите едно око на книгата и силно се надявам, че някой ден ще видя книгите на Дона и на български. :)

П.П. - Бих предложила книгите на Дона в някой сайт за фен преводи, но не мисля че нейните книги заслужават да се унищожи шанса им за издаване на български. Затова ще помоля да не се започват такива.  Знам, че не мога да казвам кой какво да прави или превежда, но мисля че на всички ни е ясно как стоят нещата в България. След няколко поредици, които си имаха преводи в нета, в последствие бяха спрени. А и издателствата са казали отдавна, че няма да превеждат книги, които си имат фен преводи. Затова нека помислим и за авторите :)

Скарлет Уайт и Аня Сноу - Страст в здрача

Това е една поредица от две книги (може да има и още, но не се знае все още), написана от две млади и талантливи момичета. Не съм напълно сигурна как точно започна тяхното съвместно писане, но резултата е наистина добър. Доказателство за това са "Тънката граница" и "Опасни игри". Не знам коя от книгите е първата в поредицата, но не мисля че има голямо значение в какъв ред ще се четат, защото книгите са две напълно различни истории. Общото между тях са свръх естествените създания. Прочетох книгите още миналата седмица, но поради липса на време едва сега ще напиша кратко мнение за тях. Първата за която мисля да се изкажа е и "Опасни игри":

Близначките Ария и Анн обичат игрите. Когато срещат близнаците Ерик и Зейн те се впускат в игра със съдбата без да подозират колко е опасно това. Скоро и двете са наранени и всяка търси спасение по свой начин.
     Ерик и Зейн откриват, че да избягаш от любовта е трудно начинание и е по-добре да се борят за нея с надежда да излязат победители.

Историята определено ми хареса. Самата идея за две близначки - еднакви, но в същото време и много различни, които обичат да се забавляват и да се разменят е наистина забавна. Братята, с които започват да излизат също ми харесаха като персонажи. В историята имаше много обрати и много неща, които не очаквах. Историята на Ария и Ерик ми хареса повече от тази на Анн и Зейн. Сигурно защото Ария е по-зряла от Анн в много отношения. Не ми хареса когато Анн се расърди на Зейн заради това, че той е бил верен на брат си и не е издал тайната му. За мен това е детинско - да се сърдиш на човек в продължение на години, защото той е бил верен на себе си, на семейството и държи на думата си. Но ако Анн не се държеше толкова детински нямаше да има интрига в тяхната връзка - не може само Ария и Ерик да имат проблеми във връзката си преди да бъдат заедно - все пак трябва да има равновесие. По едно време на няколко места вместо Ерик е написано Рик - в началото си помислих, че е някаква грешка при редакцията - забравили са да променят името. Но последствие се оказа, че това било галено име на Ерик. И друго, което не ми се понрави особено - книгата е много кратка :D Определено ми се искаше някои моменти да са разгледани малко по-обстойно, защото на моменти имах чувството, че действието лети. Но това е единствената ми забележка. Не има още една - има много Анн и Зейн моменти и недостатъчно Ария и Ерик моменти - това определено не ми се понрави. Но това е само защото съм Ария - Ерик фен :))

* * *

Нощта е най-тъмна преди зазоряване...
     Така започва историята на двама души. Те имат основателни причини да се мразят и да искат смъртта на другия, но са принудени да бъдат съпрузи...
     И отново бе светлина...
     Така завършва една история, започнала в бездната на ада и превърнала се в приказка за щастие.

От двете книжки тази ми стана фаворит. Докато я четях имах чувството че чета Лара Адриан, Дж. Р. Уорд или Шерилин Кениън. Наистина е много добре написана. И историята ми хареса. А по принцип историите за върколаци не са ми на сърце. Определено в началото главния не ми хареса, ама той пък бива ли като говедо да се държи?! А главна вместо да му пригризе вратът, изпълнява всичките му прищевки...и то заради сестра си, която в наивността си изглежда неблагодарна за всичко, което Катрин направи за нея. Но не може да се отрече, че в последствие действието се развива много интересно и с течение на времето много неща се променят. Края ми хареса - особено облозите между Крис и Катрин. А и цялата история беше пропита и с тъжни, и с весели моменти - истинско удоволствие да я прочетеш.

Като цяло и двете книжки ми харесаха. Историите са добре замислени и са написани добре. Сигурна съм, че бъдещите книги на Аня Сноу и Скарлет Уайт ше бъдат още по-добри.

Пожелавам ви успех момичета и силно се надявам, да продължите да ни радвате с историите си :)))

Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс (кинига 1 от поредицата "Заветът Мефисто")

Днес ще ви говоря за една малко по-различна книга. В goodreads.com има много противоречиви коментари, а рейтинга на книгата е едва 3.86

Книгата, за която ще ви говоря е:

Забравете какво знаете за Господ и дявола... това съвсем не е цялата истина. Колкото и зъл да е Луцифер, той поне зачита свободната воля. Ерикс обаче е съвсем друго нещо. Най-големият злодей, познат на човечеството, крои планове да завземе Ада и да подчини всички на своята воля, а той самият – да стане по-могъщ от Господ. Едното нещо може да попречи на плановете му и това е Заветът Мефисто.
Саша е Анаво, потомка на дъщерята на Ева – Аврора, родена преди първородния грях. Без да знае истината за своя произход, момичето среща Аякс, един от синовете на тъмния ангел Мефистофел. Тя открива, че е единствената, която може да спаси душата му, но само, ако замени живота си за безсмъртие и се присъедини към него и братята му в бруталната война за спасението на човечеството. Но дали ще се реши на тази стъпка? Ще успее ли Аякс да опази живота й и спечели любовта й?
Авторът Тринити Фейгън умело преплита библейски и древногръцки сюжети с немски фолклор, за да създаде тъмна и завладяваща любовна история със собствена уникална митология, която запленява въображението и обещава много вълнуващи моменти.



В България книгата е издадена на 7 февруари 2012 от издателство Егмонт България.
Книгата веднага ме заинтригува, но заради отрицателните коментари в goodreads се забавих и едва миналата седмица се сдобих с тази така желана книга. Радвам се, че в крайна сметка послушах вътрешния си глас (който между другото за книги рядко греши) и си купих книгата.

Определено си личи, че Тринити Фейгън е начинаещ писател, но не мога да не призная, че книгата е повече от страхотна. Да, имаше една-две сцени, които малко не ми харесаха как точно са написани, но на фона на историята, героите и всичко останало, определено не ми направи голямо впечатление. В гореспоменатия сайт имаше едно ревю, което още ми кънти в главата. С няколко думи в него беше написано, че главната е много наивна и книгата била много зле написана...А това заключение беше направено след прочит на няма 50 страници..Вярно за всеки влак си има пътници и това определено не е книга за всеки. Макар лично аз да мисля, че си заслужава на 100%, то има много хора, които или наистина не са харесали книгата, или не са си направи труда да я прочетат цялата.

Не искам да пускам спойлери и затова няма да коментирам много-много цялата история, но не мога да не пусна този цитат, който ми хареса толкова много:
"- Тук й е мястото. Не мога да я взема...там, където отивам.
 - А ако можеше, щеше ли?
Той поклати бавно глава.
- Там, където отивам, не е място за нея. Тя принадлежи тук.
- Може би предпочита да е с теб. Може би, когато се събуди, така силно ще пожелае да е с теб, че ще се разгневи, задето си я оставил.
- Няма значение. Не мога да я взема със себе си. - Джакс сведе глава и зарови лице в косата й. - Ще бъде нещастна. Ще вижда отчаяние и болка, мъка, омраза и гняв и сърцето й ще страда. Не мога да й го причиня.
- Значи ти, Аякс, ще я оставиш тук, в Божия рай, макар така никога повече да не я видиш? Защо е нужна тази саможертва, щом означава толкова много за теб?
Джакс вдигна глава и отвори очи.
- Защото я обичам."

Лично за мен това е кулминацията на цялата книга - толкова силен момент. И определено си заслужава да се прочете историята на Саша и Джакс.

Pamela Palmer - Feral Warriors

Неопитомено желание
(Desire Untamed)
Книга 1

Тихия провенциален живот на Kara MacAlister се променя завинаги, когато една нощ силен непознат я отвлича от дома й, твърдейки че тя е избраната - ключът за неговото оцеляване. Отвеждайки я далеч в дъждовната нощ, Lyon разкрива истината на Kara. Тя е безсмъртна и е единствената, която може да спаси неговата раса. И дълбоко в нея той предизвиква бурен, първичен глад отвъд всичко, което си е представяла. Но само когато животът им е застрашен от древно зло, Kara и Lyon ще осъзнаят че са намерили любов и те ще трябва да рискуват безсмъртните си души за да я изискат...и мощно желание, което никога не може да се опитоми.




Obsession Untamed
Книга 2

 Every time she closes her eyes, Delaney Randall suffers another nightmare. A brutal serial killer has found his way inside the tough, take-no-prisoners FBI agent's head. Now she lives the murders through his eyes, from his deadly approach, to his victims' screams. Until the night he breaks into her apartment and she fears she's going to be the next to die. But the man who snatches Delaney from her home isn't the murderer. He's Tighe, a dangerous Feral Warrior who needs her and her visions to stop the rampages of a creature as inhuman as he is evil. Tighe has little use for humans, but as he and Delaney join forces to track the dark fiend, he falls for the intense beauty and becomes wild with an obsession as untamed as his heart.



Passion Untamed
Книга 3

 Though the Mage witch Skye has a gentle heart, demonic forces have enslaved her, forcing her to kidnap Paenther, a powerful and dangerous Feral Warrior. Even chained and naked, Paenther is a cunning prisoner who seduces her, body and soul, turning captive into captor. Paenther's pride demands revenge against the enchantress who emerged from the deep woods like a sensual vision and enthralled him, even as she makes his body burn with passion. Despite his fury over her treachery, Skye's gentle beauty calls to his soul, calming the wild chaos within him, and stealing his heart. But when evil threatens, Paenther and Skye's only chance at survival is to trust in one another…and the power of love.



Rapture Untamed
Книга 4

The most combative - and tormented - of all the Ferals, Jag is a predator who hunts alone - until daemons terrorize the human population. To stop them, he partners with Olivia, a flame-haired Therian temptress as strong as she is beautiful. But Olivia is no ordinary immortal. The survivor of a vicious supernatural attack, she possesses a deadly and forbidden skill - one that must remain hidden, especially from the powerful Feral Warriors.

As Jag and Olivia's sensual dance of dominance and seduction gets wilder and hotter, a dark force sets its sights on Olivia, threatening to destroy everything she has vowed to protect. And the only one who can save her soul is the arrogant jaguar shifter she lusts for but dares not love.

Hunger Untamed
Книга 5

For a thousand years she has haunted him—Ariana, queen of the Ilinas, a beauty of mist and light. His love, his life mate... Kougar believed her lost to him forever until the truth of her stunning betrayal left him bitter and hungry for revenge. Now she alone holds the power to save two trapped and desperate Feral Warriors.
Ariana, caught in a deadly battle of her own, is neither the soulless creature Kougar believes her to be, nor the savior he seeks. And when darkness threatens to annihilate both races, the greatest danger of all becomes the glorious love Kougar and Ariana once shared. A love that must never rise again. A love that has never died.



Ecstasy Untamed
Книга 6

Shattered by recent nightmarish events, Hawke feels his bond with his animal spirit weakening—and once it breaks, he's finished. The arrival of Faith sends his life spinning even further out of control, for although she delights him and enflames his deepest primal passions, she’s promised to Maxim, the newest Feral Warrior.
Faith is drawn to Hawke from the start, but Maxim holds her in his thrall and has secretly bent her to his malevolent will. Though gravely damaged, Hawke is the only one who can end Faith’s slavery and protect the Feral Warriors from Maxim’s evil designs. But first they both must embrace the wild…and surrender body and soul to a forbidden, all-consuming ecstasy.