По следите на скрижалите

Дойде времето една публикация най-накрая да види бял свят. :)

След дълго затишие, се завръщам с една поредица, която ме промени. На пръв поглед книжките не са нищо особено. Разказват за неща, които всеки знае...някъде дълбоко, дълбоко, дълбоко в себе си. И все пак...да ги прочета - това за мен беше събуждане. Предполагам, че просто ги прочетох в момент, в който наистина имах нужда от това напомняне. От отговор на въпроса "Защо живея?" или по-точно "За кого живея - заради себе си или заради другите?"
Книжките са 8..или поне аз така си мислех, когато започнах да ги чета. Първата е "Отшелникът", в която се разказва за загубата на скрижалите, а всяка следваща се разказва за откриването на някой от скрижалите. И вчера, когато най-накрая завърших последната - "Златното сечение", разбрах нещо много неприятно - следващите книги не са преведени на български...За мое съжаление руски не знам и малко трудно ще прочета останалите. Наумила съм си да уча и чета едновременно, но това ще се случи малко по-нататък. Но нека да започна по същество :)

"Отшелникът"

Чели сте "Алхимикът" на Пауло Коелю и знаете, че в света няма нищо случайно.
Гледали сте "Матрицата" и разбирате, че нашият свят е само един от възможните светове.
Не е нужно да ви обяснявам, че Буда и Христос са проповядвали една истина и тази истина е вътре във всеки от нас.
Но знаете ли какво ни противостои?
И нима е случайно това, че разглеждате тази книга?
"Отшелникът" на Анхел де Куатие е най-запленяващата от всички книги в жанра на философския екшън.
Ние често се отказваме от предложенията на съдбата, очаквайки нещо по-голямо в бъдеще. Но чудно - съдбата вече не е устремена към нас със своите предложения. И не е важно защо си се отказал - от страх или от някаква прищявка.
Тя не влиза в твоят дом два пъти...

На книгата попаднах повече от случайно - бях в библиотеката и си търсих книгите от задължителния ми списък...и тогава ги видях - беше любов от пръв поглед. Взех първите две, с идеята ако ми хареса тази, да не тичам отново до библиотеката, а направо да започна и следващата. Това, което най-много ми хареса в книгата (а и в цялата поредица) е, че главният герой - Анхел - разказва историята така, сякаш всичко се случва в момента. Няма да навлизам в подробности около историята, защото смятам, че всеки трябва да прочете книгите. Даже за следващите мисля да дам само анотации и цитати, които са ме грабнали :)

"Цял живот си чакала"

 

Историята, започнала в нашумелия роман "Отшелникът", продължава! Защо обичаме? Любовта и смъртта са две вечни тайни, които са скрити зад булото на страха. Дори и да се насилваме, не можем да проникнем в същността на тези велики тайни. В новата, разтърсваща книга на Анхел де Куатие, двамата герои от "Отшелникът" стават свидетели на Съдбата на истинската жена. Предстои им опасно пътешествие, където шансовете да срещнат както любовта, така и смъртта, са равни. И едва когато Анхел и Данила решават да погледнат своя страх в очите, животът им разкрива първия Скрижал на Завета, първия от седемте, първия по пътя към Спасението. Само сърцето знае истината, само съзнанието вижда целта, само човекът...

"- Хората са се отучили да обичат. Зад любовта на съвременния човек винаги се крие желанието за някаква изгода. Ние не обичаме другия - ние обичаме своето желание, проектирано в него. Ние лъжем себе си. Нашата любов е лишена от искреност, от спонтанност. В нея няма нищо истинско - само илюзия, само изображение, подражание..."

 В началото си мислех, че този скрижал е за любовта...но после се зачудих - дали не е за вярата? Или може би за страха? Предполагам всеки ще усети книгата по различен начин...и все пак нещо в мен нашепва, че вярата е първият скрижал :)

"Мъчителен, изнурителен бяг в кръг: пустота-любов-мъка-отново пустота и отново любов. И вече ни обхваща единствено желание да се скрием, да заминем, да забравим, да не мислим. Позналият болката човек изпитва страх. Той се страхува от повторни страдания. Той не иска любов, не иска да попадне отново в нейния зловещ, мамещ водовъртеж.Страхът от любовта преследва човека. Та нали да се влюбиш означава да загубиш себе си..."

"Нищо не ласкае мъжкото самолюбие, нищо не го издига в собствените му очи така, както безграничната, неосъзната любов, която той получава от жената, към която пък, от своя страна, той е равнодушен."

"Не забравяй камшика"

Търсенето на Скрижалите продължава!
Какво знаем за своята омраза? Отчаянието от самотата и страхът от собствената искреност нараняват душата буквално като удари от камшик. Не можеш да обичаш ближния си, ако още не си се научил да обичаш себе си. Именно тази истина предстои да узнае човекът, у когото Мракът е скрил втория Скрижал на Завета.
Новата книга на Анхелде Куатие е разтърсваща въображението психологическа драма. Предстои ни да потънем в свят, в който животът е лишен от вяра и любов. И това е само началото на пътя.. Ще можем ли, да го извървим?
Тази история докосна сърцата на десетки хиляди хора. Тя ни открива тайните на Мирозданието и ни дарява Надежда...
"Зад всяка наша постъпка се крие страх и това е страхът от смъртта. Но ние не осъзнаваме и не забелязваме това. А нали именно този страх от смъртта ни пречи да обичаме и да бъдем искрени; именно заради него не се чувстваме стопани на собствения си живот."

Колежките ми бяха напълно очаровани от името на книгата...почти месец ме бъзикаха след това..както и да е..В тази част ми хареса идея, която съм срещала и в "Брида" - всеки човек идва в живота ни за да ни научи на нещо. Вече дали ще разберем урока си е друг въпрос. Но май по-важното е да позволим да ни бъде предаден този урок.

"Ако искаш да докажеш нещо, ти вече знаеш, че това е така. Тогава защо трябва да го доказваш? На практика става така, че ти не живееш заради себе си, а заради чуждото мнение. По-просто казано, ти умираш." 

"И тези сълзи бяха пречистващи - с тях излизаше цялата болка, цялата мъка и цялото отчаяние..." 

 "Учителят по танци"

Съдбата не е банална поредица от събития, а цял куп от изпитания. И за да ги преодолеем с чест, трябва да знаем какъв е истинският смисъл на сполетелите ни страдания.
Героите на новата, запленяваща въображението книга на Анхел де Куатие, се отправят във вълнуващо пътешествие из паралелните светове. Това е пътешествие на духа, движение по фината граница, където от едната страна се намират страданието и смъртта, а от другата - знанието и истинската любов.
Буда е казал: "Светът е страдание." Но той е казвал и друго: "Светът е илюзия". Означава ли това, че самото ни страдание е илюзорно? И как тогава да намерим пътя към своето щастие? Тази тайна се съхранява в Третия Скрижал на Завета.
за душата на всеки човек са приготвени големи изпитания. И ще ги преодолее само този, който умее да танцува.

От цялата поредица, "Учителят по танци" ме разтърси най-силно. Толкова истинска история..с малко фантастични елементи (дали?) История, която ни разказва за страданията...и дали това е единствения път. Не, не е - има още един. Но почти всички избират по-лесния - този на страданието. 

"Сега ти фантазираш, че смъртта ще те избави от страданията...че ще те направи щастлива...- смъртта ще ти донесе само смърт."

  

"Дневникът на лудия"

 Новата книга на Анхел де Куатие е написана от друг човек. Това е действителен дневник на наистина луд младеж, който носи в себе си четвъртия Скрижал на Завета. Той е болен от шизофрения и иска да унищожи света - казва ни това още от самото начало на дневника си.
По-нататък ставаме свидетели на безумие, което се разгръща пред очите ни.. Но как става така, че тази изповед постепенно се превръща в опит за духовно причастие?...
Той търсил истината, без да разбира докъде се простира реалността и откъде започва да работи болното му въображение. Просто рискувал и се движил по ръба на бръснача, защото не е имал друг избор. И зад налудничавите му приказки се крият много повече здрав смисъл и истина, отколкото в многобройните "здравомислещи разсъждения" на днешните управници.
Как да видиш истината, ако са те предали, а съзнанието ти се разпада на частици безумие? Просто трябва да имаш чисто сърце.
Човека ли търсите? Тогава от кого бягате?...
Сами не си даваме шанс да бъдем пълноценни. Раздвоени сме. И това е, защото не се доверяваме на себе си...
Струва ни се, че имаме "тъмна половина" - недостойна, порочна, слаба, глупава. Всеки мисли за нея по своему, но всички я ненавиждаме. Ненавиждаме нещо в себе си и го крием от другите, а често - и от самите себе си.

Докато четях книгата се замислих за "лудите" и дали наистина са луди. Страшно е, че живеем в "свободен" свят, но когато виждаме света по различен начин, се опитват да ни "оправят"...или по-скоро да ни повредят...

"Отучихме се да обичаме, изгубихме способността си да се доверяваме и дори вече не изпитваме потребност да се грижим един за друг. Нещо се е пречупило вътре в нас, атрофирало е, разпиляло се е от вятъра."
 

"Но как да видиш истината там, където дори съзнанието отказва да говори истината? За това трябва да си с чисто сърце."
 

"Каква е разликата между мъдростта и глупостта, когато всички нас ни очаква еднакъв край? Има ли разлика между богатството и бедността, ако всичко е тленно и е суета на суетите? И какво са веселието и скръбта, ако всичко отминава? И каква е разликата между доброто и злото, ако всички дела на човека са само безпокойство и измъчване на духа? Суета на суетите, всичко е суета!"
 

"Ние сме информационна цивилизация и вместо чувства имаме чипове и файлове. Не живот, а информация за живота."

"Малката принцеса"

Знаем ли истината за себе си? Откога не сме се вглеждали в сърцата си? Готови ли сме за това? Целият ни живот зависи от това вглеждане - той не може да съществува без него. Просто не може да го има. Да се приспособява към света, да проявява търпимост, да бъде в съгласие с него - не е по силите на човешката душа да противостои на тези изкушения.
Историята за търсенето на петия Скрижал завладява и държи в напрежение читателя още от първата страница. Анхел и Данила се оказват заложници на страшна и опасна игра. Всичко е нетрайно и тленно в съществуващия без истина свят. Мракът царства в позабравилите Светлината души. "Очите са слепи. Човек трябва да търси със сърцето си" - казва Антоан дьо Сент Екзюпери. "Истината плаши, но с нея не е страшно" - съгласява се с него Малката принцеса. 

Една история за неразбирателство (или може би омраза?) между двама души, което съсипва една невинна душа...

"Ние сме отговорни за тези, които сме опитомили."

"Изповедта на Луцифер"

 Смисълът на живота...Дали съществува? Едни от нас живеят, защото обичат, а други - защото се страхуват да умрат. Но дали е едно и също това „да изпълниш живота си със смисъл" и „да намериш смисъл в живота си"?
Новата книга на Анхел де Куатие е написана с такава сила на чувствата, че е невъзможно да останеш безучастен към неговата изповед. Главната героиня - Саша, изгаряща от страстите на дантевия Ад, ще премине в своето езотерично пътешествие ,от едно въплъщение на човешкото съществуване към друго: от тялото към съзнанието, а от съзнанието - към духа. За да види в края на това пътуване Светлината, която открива смисъла на човешкия живот.
Да вярваш в Светлината дори на дъното на бездната, да я виждаш и в най-непрогледната тъмнина на ада, да я помниш, каквото и да се случи - това е урокът, който ни дава шестият Скрижал на 3авета.
Остава още един Скрижал - последната крачка, последната тайна...
Смисълът на нашия живот не е в това да удовлетворим всичките си желания и мечти. Това е задънена улица, лабиринт без изход. Добре е да се стремим към нещо, но самият стремеж е само сила, той все още не е смисълът на живота.

Книгата, която ме докосна най-дълбоко. Все повече се убеждавам, че някои книги ни влияят по-силно, когато разказват история, подобна на нашата..предполагам това е и причината "Изповедта на Луцифер" да ми повлияе така.

"Странно нещо е любовта. Тя наистина прилича на слънце. Заслепява и изгаря очите."  

"Вярно е това, че очаквам да ме обикнеш. Все някога. Поне мъничко. Знам, че не е правилно. Сякаш те задължавам, а това е глупаво, отвратително. Не трябва да обременяваш този, когото обичаш."

 "Златното сечение"

   

Какво представлява "Златното сечение"?...Какво е това идеално божествено съчетание? Може би е закон за красотата или все пак е митична тайна? Научен феномен ли е, или етичен принцип?
Завладяващата фабула в новата книга на Анхел де Куатие е побрала в себе си огромна метафизична сила, която се разкрива едва сега.
„Златното сечение" прилича на ключ за дешифриране, кара ни да се замислим и да преосмислим прочетеното. "... Цялото е нещо много повече от обикновената съвкупност на неговите части." Ние сме в самото начало на пътя. Нужна ни е истина, която би могла да ни обедини; истина, изречена на разбираем за сърцето ни език; истина, която да може да преминава от уста на уста, от душа към душа без изкривяване и погрешно тълкуване. Засега всичко това е само мечта. Ще направим ли тази мечта реалност? Всичко зависи от това ще съумеем ли да изменим своето съзнание.
Каква ли е сега съдбата на Анхел и Данила? Какво се е случило с тях? В чии ръце са попаднали?
По принцип създанието може да научи всички части на истината, но само части. То не е способно да ги обедини в единна истина. И затова тя, пречупена, през съзнанието, винаги е разрязана, мъртва. Съзнанието се приближава до истината, но няма сили да я задържи.
Всичко започва едва сега!

 Последната книга...какво да кажа, освен че краят ме цапардоса през лицето? Докато я четях предполагах, че ще има още..и се оказах права. За жалост следващата поредица, която се води продължение на историята на Анхел и Данила не е преведена...и едва ли ще бъде преведена. Книгите се намират само на руски..което е много жалко, защото съм на мнение, че повече народ трябва да ги прочете. Сигурна съм, че ще открият себе си в тях. Въпросът е дали ще харесат откритието..Спирам да пиша, защото постът ми стана километричен. А не искам да ви откажа от поредицата :)