Маникюр за 14 февруари

Здравейте :)
По случай празника реших малко да разнообразя маникюра си. Не че не го правя когато имам повече свободно време де :D

За този маникюр използвах само 2 лака - Golden Rose Holiday 52 и Golden Rose Color Expert 01. Е, разбира се сложих и основа и топ. :)
С брокатения лак лакирах всички пръсти без безимения и палеца, защото реших на тях да е акцента. Използвах 3 слоя лак за да бъде по-наситен. От белият лак сложих само 2 слоя, за да остане леко прозрачен. После с тънка четка нарисувах по едно сърчице. Сложих един слой топ лак и се получи това:

        

Като цяло не е нещо кой знае какво :) И в интерес на истината става бързо и лесно. Но пък на мен ми харесва как се получи :)

Yves Rocher

Новата ми публикация ще бъда за една марка козметика, от която съм много доволна. Накратко как се запознах с Yves Rocher - преди 2 месеца реших да сменя шампоана. В една аптека Ремедиум си взех няколко малки шампоанчета на различни марки за да експериментирам. Разбира се загледах се и в Ив Рошер, но реших да се въздържа временно...и на следващия ден установих, че балсама ми е на привършване...Така се срещнах за първи път с Ив Рошер. (успях да съгреша и с един душ гел...)

Балсама е просто уникален! Много ми харесва, а и влияе страхотно на косата ми - изглежда по-жива и е по-мека. След неочаквания ефект, реших да пробвам и шампоана от същата серия. След обикаляне на няколко дрогерии и аптеки, най-накрая го намерих. Излишно е да казвам, че шампоана също ме очарова. :) Аромата е уникален - лек и ненатрапчив. Шампоана не изсушава скалпа и косата, което за мен е много важно, защото имам суха кожа и откриването на добър шампоан си е мисия невъзможна. И все пак намерих такъв, който да дава на косата ми необходимото :)

Душ гелът, който изобщо не влизаше в плановете ми за покупка е също толкова страхотен. С аромат на портокал и нежната гел консистенция, къпането се превръща в още по-голямо удоволствие. По принцип не обичам да ползвам душ гелове, защото оставят едно мазно усещане върху кожата, което много ме дразни и ми е неприятно. При този душ гел това усещане го няма! След баня чувствам кожата си чиста и хидратирана - истинско удоволствие просто :) Нямам търпение да пробвам и серията им с аромат на малини! Но това ще стане по-нататък :)

Есен с Essence

Публикация, която седи в черновите ми от няколко месеца...И все пак сърце не ми дава да не я пусна. :)

От почти 5 години съм голям фен на марката Essence. Спечелиха ме със супер сладурската си визия, а след като пробвах няколко техни продукта - и с качеството си.

Преди да започна, трябва да поясня, че по принцип не съм голям разбирач на тема козметика :D Голяма част от продуктите на пазара нямам нужда да ги ползвам и предполагам това е причината да не съм се интересувала много-много. В продължение на години използвах главно молив за очи, очна линия, спирала и гланц. Фондьотен съм си купувала 2 пъти (на Ейвън и на Мейбълин) и да съм ги ползвала не повече от 15 пъти...Но на тази тема ще се върна друг път :)

По незнайни за мен причини, към края на лятото в мен се пробуди суетността. За моя радост не трая дълго, но времетраенето на процеса беше достатъчно за да подновя част от козметичните си продукти и да пробвам нови. Установих, че имам нужда от нова палитра сенки и съответно се обърнах към една от любимите ми марки - Essence. За мой късмет, марката тъкмо пусна на пазара новите си палитри Essence All About...eyeshadow и трябваше само да реша коя точно да си взема. All about Roses ме привлече най-силно откъм нюанси и се спрях на тях. (а и малко прилича на предната ми палитра, в която бях влюбена)
 

Пет от нюансите са перлени, а останалите 3 - матови. Цветовете се допълват и спокойно може да се експериментира с тях. Освен това палитрата предлага възможността както за лек, ежедневен грим, така и за вечерен. Ако има основа, гримът не мърда в продължение на часове. Лично аз ползвам матиращата пудра на Essence.

Почти месец след като се сдобих с палитрата, реших да пробвам и новата серия - I love Nude.
Като цяло лаковете са ми фаворити, но сенките и червилата също не остават по-назад. Взех си червилото Come Naturally, което страшно много харесвам и като цвят и като текстура. Червилото се задържа на устните ми поне 2 часа, а понякога и повече. Седи много нежно, а и на усещане е приятно. Определено хидратира устните ми - през студените месеци нямах нужда от балсам за устни, защото червилото постоянно беше в мен. :)

 Минавам нататък. Освен червило, тази есен за първи път се престраших да се върна към фондьотена. С тази разлика, че предпочетох да пробвам BB крем. И понеже Essence ми е слабост, реших да проверя дали случайно нямат такъв продукт в богатия им асортимент. Разбира се, имаха. След няколко неуспешни опита да намеря крема в дрогериите Лили и ДМ, реших да им пиша. Изключително услужливи и бързи, веднага ми казаха възможностите за сдобиването с така желания продукт. Отидох на място и освен с BB крема се сдобих и с лак (разбира се :D ) както и едно тестерче. ^_^ Признавам си, че съм напълно очарована от BB крема. По принцип моята кожа не е особено проблемна и има нужда само от леко изравняване на тена. BB крема определено ми дава желаното, а освен това служи като защитна стена между кожата ми и замърсения въздух. Но навик за постоянно ползване се гради трудно и без особен успех при мен. Като цяло съм много доволна от продукта и бих се върнала към него - определено ми е незаменим при по-специални поводи...и не толкова специални.

  

         

 Други две мои прегрешения тази есен са сенки за очи - отново на Essence. Едните са от серията I love Nude - Crème brûlée, а другите от моно серията им - I'm blushing. Ако трябва да съм честна, фаворит ми е крем брюлето :) Обожавам да го използвам в ежедневния си грим, а понякога да довършвам и вечерния :) Розовият нюанс определено го харесвам (имам някаква слабост към розово-червената гама), но не ми позволява да го използвам ежедневно. Но пък за добавяне на ефект определено е много добро решение. Като цяло не съжалявам за покупката си. :)

        

 Публикацията стана по-дълга, отколкото мислех да е, но пък исках да споделя мнение. :)
Интересно ми е - Вие ползвате ли козметиката на Essence? Пробвали ли сте техни продукти?
Ами това е от мен засега :) Лека вечер ви желая :)

Victoria Francés - BJD =)

За много години :)
Тази година няма да се заканвам да правя много работи, защото все ми пресича котка път...
Затова пък точно преди коледните празници Виктория Франсес пусна новата си BJD кукла..За мое нещастие едва ли някога ще се сдобия с такова съкровище, защото цената му е около 900 долара...Но това не пречи да се любувам на тези кукли и може би някой ден да се пробвам да си направя :)

Краят на 2014 на пазара излезе първата кукла, която е част от серията Mandrak Moor Dolls - всички кукли в тази серия са измислени и скицирани от Виктория Франсес. Засега на пазара има само 2, но предполагам че ще има още. Виктория намекна преди седмица, че новият й проект е свързан с историята на втората кукла Lunnula Moonbeams (за тези, които не знаят, Виктория е илюстратор и лично аз съм влюбена в творчеството й) Но нека да ви представя двете кукли :)

Първата е:
Sionna Fómhar

Втората кукла е Lunnula Moonbeams:

Това е от мен засега :)

Поредицата "Целуната от ангел" от Елизабет Чандлър

Завръщам се с едно кратко ревю на първите две книги от поредицата :)
Накратко за книгите:
Поредицата е замислена като трилогия и е издадена през 1995 година. През 2011, 2012 и 2013 излизат 4, 5 и 6 книга. У нас са издадени само първите две книги през 2012 и 2013 година. Останалите едва ли ще ги видим на български..

Първата книга се казва "Целуната от ангел"

Анотация:
Любов отвъд живота...

Когато приятелят ? Тристан умира, Айви си мисли, че е загубила всичко, дори вярата си в доброто и в ангелите. Но скоро тя открива, че има ангел пазител и неговото присъствие е толкова силно, че тя може да усети докосването на ръката му, ударите на сърцето му. И това е Тристан! Айви се нуждае от приятеля си повече отвсякога, защото той знае, че момичето е в ужасна опасност. Само ангелът пазител може да спаси Айви, сега, когато убиецът на Тристан е по петите ?






Втората книга е "Силата на любовта"

 Анотация:
Любов отвъд живота...

В "Силата на любовта" - втората книга от трилогията на Елизабет Чандлър - Тристан установява, че произшествието, при което е загинал, не е било нещастен случай! Някой е срязал спирачките на колата му. Кошмарите на приятелката му Айви продължават, докато един ден тя не си спомня какво е видяла през онази ужасна нощ. Грегъри е неотлъчно до нея, също както и Тристан. Ангелът пазител забелязва новия й приятел да сипва нещо в чашата й с чай. Айви го изпива и двамата с Грегъри, следвани от невидимия Тристан, се отправят към гарата. Там Айви най-сетне го вижда от другата страна на релсите. Когато влакът идва, Тристан я вика и Айви... 


 Лично мнение:

Учудващо книгите много ми харесаха. Учудващо, защото последно време малко ми се промени вкусът към книгите и съм една идея по-претенциозна. Признавам, че книгите не ми влизаха в списъка за панаира, но пък не издържах и си ги купих. И определено не съжалявам, че го направих.
За мен книгите са "леко четиво" - не те натоварват излишно с някакви дълбоки размисли. Предполагам са написани за по-млада читателска група. Но това за мен няма значение - важното е, че историята ми хареса. (и много ме е яд, че не е издадена 3 книга)
Главната героиня Айви на моменти ме дразнеше. Но не колкото приятелката й Сузан. Бет е супер голямата сладурана и силно се надявам, че с Уил ще се съберат. Тристан на моменти действаше нелогично, но пък си е сладур. Грегъри няма какво да го обсъждам - от началото на 1 книга до края на 2 ме дразнеше супер много. Вярно е, че едва във втора книга ми се изясниха някои неща, но се породиха и други въпроси - свързани главно с майка му. Андрю също ми "намирисва", но пък него го срещаме много рядко в първите две книги, та няма как да знам дали съм правя. Маги..уж тя е майката, но ако не беше известен този факт, няма как да го разбереш - изобщо не действа като майка. По-скоро като някоя тийнейджърка..Все още обмислям този факт - как в някои книги, родителското присъствие липсва напълно. Предполагам така авторите искат да придадат някаква зрялост на героите си. Не на всички се получава обаче. Айви в началото се държи много зряло за възрастта си, но изведнъж претърпява коренна промяна. (което разбираемо донякъде, но все пак) Не мисля да разказвам още от книгите, защото не искам да издавам съдържанието. Смятам, че си заслужават прочита. А аз обмислям варианта да ги дочета на испански или английски..поне 3 книга, защото историята е интересна и добре написана. 

Маникюр с 3D Nail Art Stickers :)

От известно време съм си наумила да си пускам постчета и на други теми освен книги и филми..Е, днес най-накрая ще реализирам тази скромна своя идея :) Започвам с един маникюр, който е ефектен, ако се направи като хората (за жалост при мен не се получи особено добре). реших да започна точно с този, по простата причина, че вчера в един сайт видях същите стикери..които търсих безуспешно почти 3 месеца. (за интересуващите се: BornPrettyStore)

Стикерчетата изглеждат така:

 

 Напълно случайно попаднах на тях в едно магазинче в Шумен и реших да експериментирам. :) Маникюрът, който измайсторих:

Използвах черния лак на Golden Rose от колекцията Selective (номер 50) като основа. След като залепих стикерчетата сложих и топ лак.

Относно стикерчетата - както се вижда на 2 и 3 снимка, картинката е цяла. Трябва да се избере коя част ще се използва, дали ще е върху целия нокът или само елемент в някой край и след това да се отреже. Лично аз реших да покрия 3 от ноктите и там срещнах проблем. Не успях да оформя точно по размера на нокътя и като резултат имах стърчащи крайчета...които са доста трудни за отстраняване. Предполагам и заради тези стърчащи крайчета (или просто топ лакът ми не е бил хубав) след 2 дена започнаха да се лющят стикерчетата.

Но все пак още не съм се отказала от тези декорации и скоро ще се пробвам отново с тях. Надявам се по-безпроблемно :)))

По следите на скрижалите

Дойде времето една публикация най-накрая да види бял свят. :)

След дълго затишие, се завръщам с една поредица, която ме промени. На пръв поглед книжките не са нищо особено. Разказват за неща, които всеки знае...някъде дълбоко, дълбоко, дълбоко в себе си. И все пак...да ги прочета - това за мен беше събуждане. Предполагам, че просто ги прочетох в момент, в който наистина имах нужда от това напомняне. От отговор на въпроса "Защо живея?" или по-точно "За кого живея - заради себе си или заради другите?"
Книжките са 8..или поне аз така си мислех, когато започнах да ги чета. Първата е "Отшелникът", в която се разказва за загубата на скрижалите, а всяка следваща се разказва за откриването на някой от скрижалите. И вчера, когато най-накрая завърших последната - "Златното сечение", разбрах нещо много неприятно - следващите книги не са преведени на български...За мое съжаление руски не знам и малко трудно ще прочета останалите. Наумила съм си да уча и чета едновременно, но това ще се случи малко по-нататък. Но нека да започна по същество :)

"Отшелникът"

Чели сте "Алхимикът" на Пауло Коелю и знаете, че в света няма нищо случайно.
Гледали сте "Матрицата" и разбирате, че нашият свят е само един от възможните светове.
Не е нужно да ви обяснявам, че Буда и Христос са проповядвали една истина и тази истина е вътре във всеки от нас.
Но знаете ли какво ни противостои?
И нима е случайно това, че разглеждате тази книга?
"Отшелникът" на Анхел де Куатие е най-запленяващата от всички книги в жанра на философския екшън.
Ние често се отказваме от предложенията на съдбата, очаквайки нещо по-голямо в бъдеще. Но чудно - съдбата вече не е устремена към нас със своите предложения. И не е важно защо си се отказал - от страх или от някаква прищявка.
Тя не влиза в твоят дом два пъти...

На книгата попаднах повече от случайно - бях в библиотеката и си търсих книгите от задължителния ми списък...и тогава ги видях - беше любов от пръв поглед. Взех първите две, с идеята ако ми хареса тази, да не тичам отново до библиотеката, а направо да започна и следващата. Това, което най-много ми хареса в книгата (а и в цялата поредица) е, че главният герой - Анхел - разказва историята така, сякаш всичко се случва в момента. Няма да навлизам в подробности около историята, защото смятам, че всеки трябва да прочете книгите. Даже за следващите мисля да дам само анотации и цитати, които са ме грабнали :)

"Цял живот си чакала"

 

Историята, започнала в нашумелия роман "Отшелникът", продължава! Защо обичаме? Любовта и смъртта са две вечни тайни, които са скрити зад булото на страха. Дори и да се насилваме, не можем да проникнем в същността на тези велики тайни. В новата, разтърсваща книга на Анхел де Куатие, двамата герои от "Отшелникът" стават свидетели на Съдбата на истинската жена. Предстои им опасно пътешествие, където шансовете да срещнат както любовта, така и смъртта, са равни. И едва когато Анхел и Данила решават да погледнат своя страх в очите, животът им разкрива първия Скрижал на Завета, първия от седемте, първия по пътя към Спасението. Само сърцето знае истината, само съзнанието вижда целта, само човекът...

"- Хората са се отучили да обичат. Зад любовта на съвременния човек винаги се крие желанието за някаква изгода. Ние не обичаме другия - ние обичаме своето желание, проектирано в него. Ние лъжем себе си. Нашата любов е лишена от искреност, от спонтанност. В нея няма нищо истинско - само илюзия, само изображение, подражание..."

 В началото си мислех, че този скрижал е за любовта...но после се зачудих - дали не е за вярата? Или може би за страха? Предполагам всеки ще усети книгата по различен начин...и все пак нещо в мен нашепва, че вярата е първият скрижал :)

"Мъчителен, изнурителен бяг в кръг: пустота-любов-мъка-отново пустота и отново любов. И вече ни обхваща единствено желание да се скрием, да заминем, да забравим, да не мислим. Позналият болката човек изпитва страх. Той се страхува от повторни страдания. Той не иска любов, не иска да попадне отново в нейния зловещ, мамещ водовъртеж.Страхът от любовта преследва човека. Та нали да се влюбиш означава да загубиш себе си..."

"Нищо не ласкае мъжкото самолюбие, нищо не го издига в собствените му очи така, както безграничната, неосъзната любов, която той получава от жената, към която пък, от своя страна, той е равнодушен."

"Не забравяй камшика"

Търсенето на Скрижалите продължава!
Какво знаем за своята омраза? Отчаянието от самотата и страхът от собствената искреност нараняват душата буквално като удари от камшик. Не можеш да обичаш ближния си, ако още не си се научил да обичаш себе си. Именно тази истина предстои да узнае човекът, у когото Мракът е скрил втория Скрижал на Завета.
Новата книга на Анхелде Куатие е разтърсваща въображението психологическа драма. Предстои ни да потънем в свят, в който животът е лишен от вяра и любов. И това е само началото на пътя.. Ще можем ли, да го извървим?
Тази история докосна сърцата на десетки хиляди хора. Тя ни открива тайните на Мирозданието и ни дарява Надежда...
"Зад всяка наша постъпка се крие страх и това е страхът от смъртта. Но ние не осъзнаваме и не забелязваме това. А нали именно този страх от смъртта ни пречи да обичаме и да бъдем искрени; именно заради него не се чувстваме стопани на собствения си живот."

Колежките ми бяха напълно очаровани от името на книгата...почти месец ме бъзикаха след това..както и да е..В тази част ми хареса идея, която съм срещала и в "Брида" - всеки човек идва в живота ни за да ни научи на нещо. Вече дали ще разберем урока си е друг въпрос. Но май по-важното е да позволим да ни бъде предаден този урок.

"Ако искаш да докажеш нещо, ти вече знаеш, че това е така. Тогава защо трябва да го доказваш? На практика става така, че ти не живееш заради себе си, а заради чуждото мнение. По-просто казано, ти умираш." 

"И тези сълзи бяха пречистващи - с тях излизаше цялата болка, цялата мъка и цялото отчаяние..." 

 "Учителят по танци"

Съдбата не е банална поредица от събития, а цял куп от изпитания. И за да ги преодолеем с чест, трябва да знаем какъв е истинският смисъл на сполетелите ни страдания.
Героите на новата, запленяваща въображението книга на Анхел де Куатие, се отправят във вълнуващо пътешествие из паралелните светове. Това е пътешествие на духа, движение по фината граница, където от едната страна се намират страданието и смъртта, а от другата - знанието и истинската любов.
Буда е казал: "Светът е страдание." Но той е казвал и друго: "Светът е илюзия". Означава ли това, че самото ни страдание е илюзорно? И как тогава да намерим пътя към своето щастие? Тази тайна се съхранява в Третия Скрижал на Завета.
за душата на всеки човек са приготвени големи изпитания. И ще ги преодолее само този, който умее да танцува.

От цялата поредица, "Учителят по танци" ме разтърси най-силно. Толкова истинска история..с малко фантастични елементи (дали?) История, която ни разказва за страданията...и дали това е единствения път. Не, не е - има още един. Но почти всички избират по-лесния - този на страданието. 

"Сега ти фантазираш, че смъртта ще те избави от страданията...че ще те направи щастлива...- смъртта ще ти донесе само смърт."

  

"Дневникът на лудия"

 Новата книга на Анхел де Куатие е написана от друг човек. Това е действителен дневник на наистина луд младеж, който носи в себе си четвъртия Скрижал на Завета. Той е болен от шизофрения и иска да унищожи света - казва ни това още от самото начало на дневника си.
По-нататък ставаме свидетели на безумие, което се разгръща пред очите ни.. Но как става така, че тази изповед постепенно се превръща в опит за духовно причастие?...
Той търсил истината, без да разбира докъде се простира реалността и откъде започва да работи болното му въображение. Просто рискувал и се движил по ръба на бръснача, защото не е имал друг избор. И зад налудничавите му приказки се крият много повече здрав смисъл и истина, отколкото в многобройните "здравомислещи разсъждения" на днешните управници.
Как да видиш истината, ако са те предали, а съзнанието ти се разпада на частици безумие? Просто трябва да имаш чисто сърце.
Човека ли търсите? Тогава от кого бягате?...
Сами не си даваме шанс да бъдем пълноценни. Раздвоени сме. И това е, защото не се доверяваме на себе си...
Струва ни се, че имаме "тъмна половина" - недостойна, порочна, слаба, глупава. Всеки мисли за нея по своему, но всички я ненавиждаме. Ненавиждаме нещо в себе си и го крием от другите, а често - и от самите себе си.

Докато четях книгата се замислих за "лудите" и дали наистина са луди. Страшно е, че живеем в "свободен" свят, но когато виждаме света по различен начин, се опитват да ни "оправят"...или по-скоро да ни повредят...

"Отучихме се да обичаме, изгубихме способността си да се доверяваме и дори вече не изпитваме потребност да се грижим един за друг. Нещо се е пречупило вътре в нас, атрофирало е, разпиляло се е от вятъра."
 

"Но как да видиш истината там, където дори съзнанието отказва да говори истината? За това трябва да си с чисто сърце."
 

"Каква е разликата между мъдростта и глупостта, когато всички нас ни очаква еднакъв край? Има ли разлика между богатството и бедността, ако всичко е тленно и е суета на суетите? И какво са веселието и скръбта, ако всичко отминава? И каква е разликата между доброто и злото, ако всички дела на човека са само безпокойство и измъчване на духа? Суета на суетите, всичко е суета!"
 

"Ние сме информационна цивилизация и вместо чувства имаме чипове и файлове. Не живот, а информация за живота."

"Малката принцеса"

Знаем ли истината за себе си? Откога не сме се вглеждали в сърцата си? Готови ли сме за това? Целият ни живот зависи от това вглеждане - той не може да съществува без него. Просто не може да го има. Да се приспособява към света, да проявява търпимост, да бъде в съгласие с него - не е по силите на човешката душа да противостои на тези изкушения.
Историята за търсенето на петия Скрижал завладява и държи в напрежение читателя още от първата страница. Анхел и Данила се оказват заложници на страшна и опасна игра. Всичко е нетрайно и тленно в съществуващия без истина свят. Мракът царства в позабравилите Светлината души. "Очите са слепи. Човек трябва да търси със сърцето си" - казва Антоан дьо Сент Екзюпери. "Истината плаши, но с нея не е страшно" - съгласява се с него Малката принцеса. 

Една история за неразбирателство (или може би омраза?) между двама души, което съсипва една невинна душа...

"Ние сме отговорни за тези, които сме опитомили."

"Изповедта на Луцифер"

 Смисълът на живота...Дали съществува? Едни от нас живеят, защото обичат, а други - защото се страхуват да умрат. Но дали е едно и също това „да изпълниш живота си със смисъл" и „да намериш смисъл в живота си"?
Новата книга на Анхел де Куатие е написана с такава сила на чувствата, че е невъзможно да останеш безучастен към неговата изповед. Главната героиня - Саша, изгаряща от страстите на дантевия Ад, ще премине в своето езотерично пътешествие ,от едно въплъщение на човешкото съществуване към друго: от тялото към съзнанието, а от съзнанието - към духа. За да види в края на това пътуване Светлината, която открива смисъла на човешкия живот.
Да вярваш в Светлината дори на дъното на бездната, да я виждаш и в най-непрогледната тъмнина на ада, да я помниш, каквото и да се случи - това е урокът, който ни дава шестият Скрижал на 3авета.
Остава още един Скрижал - последната крачка, последната тайна...
Смисълът на нашия живот не е в това да удовлетворим всичките си желания и мечти. Това е задънена улица, лабиринт без изход. Добре е да се стремим към нещо, но самият стремеж е само сила, той все още не е смисълът на живота.

Книгата, която ме докосна най-дълбоко. Все повече се убеждавам, че някои книги ни влияят по-силно, когато разказват история, подобна на нашата..предполагам това е и причината "Изповедта на Луцифер" да ми повлияе така.

"Странно нещо е любовта. Тя наистина прилича на слънце. Заслепява и изгаря очите."  

"Вярно е това, че очаквам да ме обикнеш. Все някога. Поне мъничко. Знам, че не е правилно. Сякаш те задължавам, а това е глупаво, отвратително. Не трябва да обременяваш този, когото обичаш."

 "Златното сечение"

   

Какво представлява "Златното сечение"?...Какво е това идеално божествено съчетание? Може би е закон за красотата или все пак е митична тайна? Научен феномен ли е, или етичен принцип?
Завладяващата фабула в новата книга на Анхел де Куатие е побрала в себе си огромна метафизична сила, която се разкрива едва сега.
„Златното сечение" прилича на ключ за дешифриране, кара ни да се замислим и да преосмислим прочетеното. "... Цялото е нещо много повече от обикновената съвкупност на неговите части." Ние сме в самото начало на пътя. Нужна ни е истина, която би могла да ни обедини; истина, изречена на разбираем за сърцето ни език; истина, която да може да преминава от уста на уста, от душа към душа без изкривяване и погрешно тълкуване. Засега всичко това е само мечта. Ще направим ли тази мечта реалност? Всичко зависи от това ще съумеем ли да изменим своето съзнание.
Каква ли е сега съдбата на Анхел и Данила? Какво се е случило с тях? В чии ръце са попаднали?
По принцип създанието може да научи всички части на истината, но само части. То не е способно да ги обедини в единна истина. И затова тя, пречупена, през съзнанието, винаги е разрязана, мъртва. Съзнанието се приближава до истината, но няма сили да я задържи.
Всичко започва едва сега!

 Последната книга...какво да кажа, освен че краят ме цапардоса през лицето? Докато я четях предполагах, че ще има още..и се оказах права. За жалост следващата поредица, която се води продължение на историята на Анхел и Данила не е преведена...и едва ли ще бъде преведена. Книгите се намират само на руски..което е много жалко, защото съм на мнение, че повече народ трябва да ги прочете. Сигурна съм, че ще открият себе си в тях. Въпросът е дали ще харесат откритието..Спирам да пиша, защото постът ми стана километричен. А не искам да ви откажа от поредицата :)