"Момиче от календара: Януари" - Одри Карлан

       Днес ще ви говоря за книга, която подобно на нюансите беше силно дискутирана в САЩ. Но за разлика от 50те нюанса, аз се реших да прочета. :)
       Мисля да говоря за всяка една книга по отделно. Просто не обичам когато има любовни триъгълници, а в тази поредица има мноого ъгли. Смятам, че за моето психическо здраве ще е по-добре ако ги чета една по една. :D

Много е просто – нуждаех се от пари. Много пари. Един милион долара, за да бъдем съвсем точни. Всъщност сумата нямаше чак толкова голямо значение. Това, което имаше значение, беше, че етикетът бе закачен за живота на баща ми.

Няма пари. Няма живот.

Мия Сондърс тъкмо е загърбила незначителния си живот в Лас Вегас, когато получава обаждане, от което научава, че баща й е бил пребит почти до смърт заради неизплатени дългове. Проблемът е, че човекът, на когото дължи парите, е безскрупулното бивше гадже на Мия – поредният негодник, в когото е направила грешката да се влюби.

Никога повече.

Мисията на Мия е проста – тя ще трябва да работи като елитна компаньонка в компанията на леля си, за да изплати дълга на баща си. Всичко, което трябва да направи, е да прекарва всеки месец в рамките на една година с различен богат мъж.

Лесни пари... Поне на пръв поглед.

     Без бой признавам, че за книгата разбрах от страницата на Егмонт България. Прочетох откъс и ми се стори интересно четиво. Като никога пуснах предварителна поръчка и чаках книгата с огромно нетърпение. За жалост лични ангажименти ме завъртяха и нямах време за никакво четене..Та книгата започнах едва преди 2 дни. И макар "Януари" да няма 150 страници, ми отне 2 дни за да я завърша (креватните сцени ми дойдоха повечко в един момент, та я оставих за малко).
    Накратко за историята - бащата на главната геройна Мия има огромен паричен дълг. Но понеже го пребиват и той изпада в кома, Мия решава че все пак обича баща си и тя ще събере парите. Тук на помощ идва леля й Мили, която й предлага работа като придружителка. Самата работа се състой в това, Мия да бъде придружител на дадения клиент в продължение на месец. И не е длъжна да има интимни отношения с клиента. (един вид гейша) Споменавам го, защото в доста ревюта прочетох, че Мия била проститутка.
     Та първата задача на Мия е един страхотен филмов продуцент - Уес Чанинг.
Още със запознанството им си личи, че отношенията им ще бъдат интересни и много горещи.
Едно от нещата, които не ми харесаха в Мия е..ами нейната повърхностност. Дам, правилно прочетохте - за мен тя е повърхностна личност и силно се надявам със следващите книги да видим израстването й. (ако има такова де) А Уес..ами той си е едно сладкишче - много сладък и в същото време - силен мъж. Лично аз се надявам след края на тази една година, те да се съберат, но...

    Относно превода на книгата - имам само една забележка. Просто самото изречение няма абсолютно никакъв смисъл в българския превод - "Ченето ми буквално увисна и дълго време остана така. Беше дълга, простираше се огромна." (тук Мия е просто много впечатлена от лимузината на Уес, която явно се "простира огромна") В крайна сметка любопитството много ме гложди как се простира огромна, та ще видя и оригиналния текст...където срещаме "Any further thoughts were obliterated, and my mouth dropped open at the size of the limo. It was long, stretched beyond anything I’d ever seen." А конкретно частта, която ме интересува може спокойно да се преведе: "Лимузината се простираше докъдето ми стигаше погледа." (примерно) Други забележки към превода нямам, но не съм и филолог че да критикувам. Просто превода на горното изречение ме шокира и изуми...и хвърли в чуденка.

   Та финални думи относно "Януари": книжката ми хареса. Леко четиво е, историята е приятна, героите са симпатични. Не знам дали ще дочета поредицата, защото самият факт, че най-вероятно Мия ще спи с всичките си клиенти, малко не ми се нрави. Особено ако си мисли, че се влюбва във всеки един от тях. Една от причините, заради които бих продължила с четенето, е любопитството ми каква ще се окаже Мия накрая и как ще нареди живота си..защото има 2 цитата, които хем ме заинтригуваха, хем ме отблъснаха от персонажа й. Първият е: "Със сигурност яко го закъсвах. Още не бях напуснала Уес и вече ми течаха лигите по следващия на опашката. Аз съм една курва и това е." А другият е: "Беше много важно Уес да разбере, че това е мое решение. Не бях някоя лигава принцеса, която чака чаровния принц да дойде да я спаси. А и той не беше принцът на бял кон, който се втурва към момичето и го измъква от беда. Приказките да измислица, особено ще се отнася до такива като мен, живеещи във Вегас и с огромен товар на раменете."
      Ноо стига съм оплювала образа на Мия. Вярно е, че има доста неща, които много ме подразниха (факта, че цял месец не се е сетила за сестра си и най-добрата си приятелка..освен когато разказваше на Уес за проблема..) И все пак книгата не беше зле. Ако се абстрахираме от факта, че Мия сама се смята за проститутка де..Уес и семейството му компенсират тотално за нейния неадекватен образ.

Ами това беше от мен. Ще ми бъде интересно да прочета и вашите мнения относно книжката и персонажите на Мия и на Уес :)

Първият ми BOPS

Здравейте :)
Днешната ми публикация ще е малко по-различна :D
След като изтървах майския BOPS, реших че ще си направя закъснял подарък за рождения ден с...еми, юнския BOPS. А с темата "Морски мистерии" ме спечелиха напълно. :)

 А сега нека да отворим кутията :)

 Първото нещо, което попада пред погледа ни е бележка от Райс и Алекс. В тази бележка е описано какво ще намерим в кутията. Аз лично реших да я прочета накрая. :)

 Принципно не съм фен на синьото (тайно се надявах тематиката е в синьо-зелено), но трябва да призная че Райс и Алекс много са се постарали.

 След като отворим хартията намираме красива чанта от издателство Колибри. Ако не греша имам и бяла такава, но тези чанти са много удобни и сладки, та не възразявам да имам повече :D

 Под чантата намираме книгата и малките тематични подаръчета.

 А те са: сапун на фирма Касиопея (козметиката им е много хубава), малко огледалце с русалка на капака и лупа-книгоразделител.

А книгата е "Черната къща" на Питър Мей. Без бой си признавам, че авторът ми е напълно непознат. НО!! Издателство Колибри издават много добри трилъри, така че съм сигурна че и тази книга няма да ме разочарова. Знам, че идеята на книжните кутии е да те изкарат от зоната ти на комфорт, но лично мен с тази книга ме изненадаха много приятно и определено не ме изкарва от зоната ми на комфорт. Вече прочетох малко от книгата, но за момента ще я оставя настрана. Искам първо да приключа със сесията си преди да се гмурна в мистерията на остров Луис. А след това ще споделя впечатления и ще продължа с другите книги от трилогията, които също са издадени.

Лека вечер от мен :)

Любимия ми скраб за тяло + рецепта :)

Здравейте :)

Ако напоследък срещате много мнения и снимки за скрабове за тяло с кафе - не се учудвайте - това е един много ефикасен начин да поддържате кожата си. И докато в България едва последните месеци (може би година, не знам със сигурност) започна една по-масивна реклама на този тип продукти, то в много други държави от години циркулират в интернет рецепти за такъв вид скрабове.

Кратка предистория:
Края на 2015 година бях обсебена от грижа за тялото. Това обсебване в даден момент ми изигра лоша шега, но това е друга тема. В онзи период тепърва се сблъсках с био и веган продуктите. Разбира се, бях силно заинтригувана от темата. :) Направих си малко проучване и си извадих изводите. Та тогава едно от нещата, който открих, бяха маслата. И съответно рецептите за кожа, които мога да си забъркам в къщи. Последваха много експерименти с шиа, какао и кокос, портокал и жасмин...То не бяха мехлеми и лосиони, дори балсам за устни си правих :D

И все пак една от рецептите все още е активна част от живота ми. А именно - скаба за тяло с кафе и кокос, който използвам срещу целулит и стрии. След няколко експерименти установих, че скраба с кафе не е подходящ за лицето ми; харесва ми повече когато го смесвам с кокосово масло. Какаовото и каритето не подхранват кожата ми така добре, а и по-трудно се разтопяват при допира с кожата.

Друго важно нещо, което трябва да имате предвид ако решите да си смесвате масла - цитрусовите масла  ги ползвайте само вечер. Това е много важно!
Още нещо - кафето трябва да е смяно. Няма значение дали ще използвате утайка или само смяно кафе - ефекта е същия. :) Но! Ако използвате утайка, гледайте да е изсъхнала ако искате да я приберете в буркан и да я използвате по-напред във времето, иначе ще мухляса и ще трябва да я хвърлите.

И сега моята рецепта, която варира на моменти според настроенията ми:
- 6-7 чаени лъжички мляно кафе
- 3-4 чаени лъжички кокосово масло

Слагам ги в бурканче и разбърквам с дървено шишче.

Количеството ми стига да си намажа цялото тяло поне веднъж, а ако третирам само бедрата - поне 3-4 пъти. Лично аз първо се измивам със сапун или душ гел и едва тогава преминавам към масажа със скраба. Казвам масаж, защото е хубаво проблемните зони да се разтрият много добре. Седя 2-3 минути и отмивам с топла вода. Разбира се, внимавам да не претрия кожата си.
Понякога към сместа добавям и масло от мента или портокал (само няколко капки). Слагала съм и масло от жожоба. И все пак моят личен фаворит ми е кокоса - просто най-добре хидратира кожата ми.

Това е от мен :)
Надявам се да съм ви била полезна :)

Козметика AURA (част 4)

Последната публикация, свързана с козметика Аура..поне за момента. :)

Започвам с лака за нокти (номер 433): покупка от днес, все още не съм го изпробвала и не мога да кажа дали е дълготраен или не. Най-вероятно в бъдеще ще направя една публикация с колекцията ми от лакове за нокти (беше много модерно миналата година :D ) и ще напиша повече за лака. Друг вариант е в някоя публикация с идея за маникюр да споделя повече. :)

Преминавам на лакочистителя - хубав е, харесва ми. Води се без ацетон, макар че мисля има и вариант с ацетон. Взех си малката опаковка, защото исках да видя дали ще ми допадне. Малко странно си чувствам кожата около нокътната плочка след употребата му, но това може и само при мен да е. И все пак чисти добре лака, не изсушава ноктите (нещо, което за мен е много важно!), не ми трябват 10 памучета за да си изчистя лака. Определено бих повторила покупката.

И завършва с лепилото за мигли и самите мигли.
Миглите си ги закупих, защото четох много добри отзиви за тях. И наистина - седят много красиво и дискретно - подчертават очите много добре.
Относно лепилото не знам какво мога да кажа - за първи път си купувам лепило за мигли, просто защото до преди това използвах мигли на снопчета (а те си вървят в комплект с лепило) или мигли косъм по косъм (определено е добър вариант). Трябваше ми време докато свикна да си слагам миглите. Не знам с бялото лепило как е, но с черното имах драми в началото. Ако не успея да поставя изкуствените мигли в началото на моите, рискувам да си съсипя грима. (случи ми се няколко пъти) Лепилото не става прозрачно и се вижда, затова определено е нужна прецизност при боравенето с него. И все пак не съжалявам за покупката си, но следващия път задължително ще пробвам бялото. :)

Ами това е от мен :) Надявам се с публикациите си да съм ви помогнала поне малко в изграждането на мнение за продуктите на Aura. За мен това бранд, който много бързо ми стана любим и постоянно минавам да видя дали имат нови продукти. Няма продукт, който да ме разочаровал. За качеството, което предлагат, не смятам че цените са им високи. А продуктите, които определено препоръчвам са матовите им червила и моливите за очи - това са моите най-най-най-любими от техния бранд и постоянно си ги ползвам. :)

Лека вечер :)

Козметика AURA (част 3)

Наближава краят на моята серия, свързана с козметиката на AURA.

В тази публикация ще ви разкажа за най-спонтанната ми покупка на продукт на Аура.
През декември на пазара се появиха 2 палитри сенки за очи - едната в по-неутрални тонове, другата в по-тъмни. Няма да лъжа в началото не мислех да си купувам която и да е от палитрите. Просто в деня, в който закупих тъмната палитра имаше представител на Аура, който ме осведоми че същия ден има игра - при покупка на 2 продукта теглиш скреч карта и можеш да спечелиш продукт по избор. Алчната част от мен не издържа на изкушението и си закупих палитрата. Ако не ме лъже паметта тогава си закупих и една двойна четка на Аура.

Накратко за палитрата - черна пластмасова опаковка; стабилно затваряне; има огледалце и двойна четка (която между другото е много добра); всеки цвят си има наименование, което според мен е полезно ако се прави грим урок :)
По вид палитрата много напомня на Sleek. Единствената разлика, която аз намирам е, че палитрите на Sleek са матови, а на Aura не са.
Но нямам намерение да съпоставям двете палитри. :)

В тъмната палитра преобладават матовите цветове. Имаме 3 перлени нюанса и 2 матови с брокатени частички.
За моя голяма радост има само 1 нюанс, който едва ли бих носила - матово синьо с брокатени частички. (не съм фен на синьото)
А любимата ми комбинация е: Pure във вътрешния ъгъл на окото, след това Genuine и във външния ъгъл на около Destiny. Ако искам да задълбоча малко слагам и Flow. На светли очи седи наистина много нежно.

Като цяло съм страшно доволна от палитрата - всички нюанси са ми влизали в употреба (без синьото де). Цветовете са красиви и много трайни. (над 10 часа са издържали). Очаквам с нетърпение новата палитра на марката Romantic Sunset.

Но нека продължа с останалите два продукта.
Преминавам на компактната пудра Velvet Matte в нюанс 313 Honey. Това всъщност е продуктът, който спечелих с купуването на палитрата. Но понеже съм разсеяна си взех прекалено тъмен за мен нюанс, който на всичкото отгоре е и с жълт подтон. Разбрах си грешката след като си напудрих лицето и видях резултата...Но освен развей прах съм и инат, та упорито му търся приложение. За момента съм решила да го ползвам за лек контур, но не знам доколко ще ме удовлетворя резултата. В краен случай че го подаря на приятелка.

И завършвам публикацията с праймера за очи. Няма да лъжа - това е първия праймър, който си купувам. Доволна съм страшно много, но нямам база за сравнение. Смятам че е бюджетен вариант и го препоръчвам.
Аз го купувах от Ивис в Бургас и ми вдигнаха кръвното, защото не си бяха оправили цените..та проверявайте цените момичета. И отново напомням - проверявайте дали продуктите са запечатани. Друга причина, която ме ядоса тогава е, че от 6 праймера, само 2 бяха неотваряни. С червилата е същото...просто гледайте, за да нямате нерви после. :)

AURA Geisha (част 2)

Иии следва още една публикация свързана с Aura. Решила съм днес да изкажа мнението си за тази козметична марка, защото отлагам от доста време. :)

И така. Във втората част ще ви говоря за лимитираната серия на Aura - Geisha .
Серията бе пусната на родния пазар ноември месец. Няма да лъжа - червеното червило и изкуствените мигли бяха първата ми покупка - просто не се сдържах. Цените малко ме възпираха и поради тази причина останалата част от серията си я взех "на части".

Червилата са с трайността на тези от матовата серия - 8 часа не им мърдат (стига да не се хапва нещо мазно). От двата цвята, Maiko ми е по-любим, нищо че си го взех едва преди няколко дена. (в Дрогерии Лили серията е на 50% намаление) Червеното също е много красиво, но лично аз не съм свикнала да нося червени червила, та по-рядко посягам към него.

Очната линия за мен е абсолютен фаворит от цялата серия! Привърженик съм на гел очните линии и тази ми дойде като по поръчка. Лесно се нанася, супер дълготрайна, не се рони, махането също не е трудно. Случвало се е да заспя с нея и на сутринта си е на мястото - нито е размазана, нищо е изтрита. Четчицата също е много удобна, нищо че е "джобен формат". Препоръчвам я горещо!

Ружът, който аз си закупих отново е Maiko и на моменти се чудя дали не трябваше да си взема Mononoke. Maiko е красив трицветен руж - тъмно червено, по-светло червено и розово се сливат по един много красив начин в красивата опаковка. Цветът е наситен и лесно може да се прекали с него. Както ми се е случвало не веднъж...И все пак нанесен на лицето седи много красиво и нежно. По моите критерии е дълготраен, но аз рядко нося руж по принцип, та не съм голям фактор в това отношение.

Матиращата пудра също е добро попадение. Ползвала съм я само няколко пъти, но съм доволна от нея. Не се праши, лицето не изглежда набрашнено. При по-мазна кожа не знам как ще е с трайността, но при мен 4 часа си издържа без да лъсна в Т-зоната. Все още не мога да преценя дали харесвам тази повече от матиращата пудра на Essence (която наистина много обичам).

И оставям миглите за накрая - като цяло рядко слагам изкуствени мигли. (страх ме е да не ги изгубя някъде :D ) От серията си закупих Maiko (отново) и май са прекалено дълги за мен. Много са красиви, красиво седят, но аз съм привърженик на по-дискретните мигли..затова в момента издирвам Mononoke миглите (мисля че те бяха една идея по-къси).

Накратко за серията - тотален фаворит ми е. Силно се надявам очната линия и червилата да не се изчезнат безвъзвратно от пазара.

И за финал ще ви дам линкове за два блога, където можете да прочетете мненията на по-опитни момичета. :)

Sapphir Eyes and Rubin Lips
Make-Up Slave
+ Katarina Komazec

До нови срещи :)

Запознайте се с AURA cosmetics (част 1)

Публикацията седи в чернови вече няколко месеца, но просто прекалено много неща се случиха и нямах време да я пусна. Затова реших и да пусна всичко, което мисля за козметиката на Аура в няколко публикации :)

Накратко за марката: AURA е сръбски бранд козметика, който едва миналата година се завърна на нашия пазар. Поне аз с такова впечатление останах от бюти блоговете. :)

Два месеца минавах покрай щанда на марката преди да се престраша да пробвам техен продукт. В крайна сметка през ноември (ако не ме лъже паметта) се сдобих с тяхно матово червило и молив за очи. Малко след това си купих и тяхна сянка за очи (номер 61 Sun Kiss Divine Eyes). Мисля да започна със сянката - много красив златист цвят. През зимните дни съм го носила на целия клепач и с черна очна линия - лично на мен ми допада да този тип дневни гримове. Не знам дали само аз срещам този проблем, но ми е по-лесно да го нанасям с пръст, отколкото с четка - изпробвах няколко вида четки, но просто не ми се получаваше, дори и когато слагах праймър. Но това е малка подробност, която не ми попречи да оценя издържливостта на сянката. Доволна съм и ще следя новите им нюанси. :)

Относно матовото им червило -  любимото ми червило! Прегреших с номер 11 Time for selfie - красив червено-малинен цвят - просто мечта! Нанася се лесно, стой равномерно и е изключително трайно. Вода и кафе изобщо не го помръдват. Ако хапвате нещо по-мазно обаче е много вероятно да "изядете" част от червилото. Имало е случаи, в които за над 10 часа ми се е налагало да го подновя само 3 пъти. Учудващо (за мен), но изобщо не изсуши устните ми. Някои влогърки препоръчваха да се слага подхранващ балсам за устни под червилото. Но дори през студените дни се оказа, че на мен не ми е нужна такава хидратация. Цветът ми е страшно любим и обмислям да си взема още една бройка, но ще е малко по-натам. :)

Моливът за очи (номер 605) е много красиво зелено. Не е мазен, работи се лесно с него, изключително дълготраен - страшно доволна съм от него.  Ще очаквам с нетърпение още нюанси от серията, защото останалите 4 просто не са цветове, които бих носила.

Извинявам се за лошото качество на снимките. При първа възможност ще сложа по-приветливи :)


Важно за червилата!!
- Когато си купувате от течните червила, проверявайте дали са били отваряни. Това лесно може да го установите, ако се вгледате по-внимателно в прозрачното етикетче, на което е изписан състава. Една от причините да купувам много рядко спирали от дрогерийни магазини (и то след много оглеждане) е, че никога не знам дали въпросната спирала е била отваряна преди това от дама, решила да види каква е четката или за да пробва продукта. Лично аз съм против отварянето на този тип продукти - за целта има тестери.

Надявам се да съм ви била полезна :)

"Клара и сянката" - Хосе Карлос Сомоса

От известно време се каня на напиша кратко ревю за една книга, която ми хареса страшно много. Прочетох я преди месец, а все още е "прясна" в главата ми - рядко се случва такова чудо. Книгата, която ще представя днес, е на испанския автор Хосе Карлос Сомоса. (който между другото посети България през декември 2015г.)

"Клара и сянката" ни въвлича в един напълно нов свят - колкото познат, толкова и различен. Познат, защото прилича на всичко, което сме свикнали да ни заобикаля. Различен, заради изкуството, с което се сблъскваме. Изкуство, което някой ден може и да видим.
Изкуството, което срещаме в книгата, се нарича "хипердраматизъм". Кратко обяснение - художникът "рисува" картината с живи хора. И не - не ги убива за да ги нарисува. Просто ги оцветява/боядисва, "намества" ги в дадена поза и картината е готова. Картината си има работно време, няма почивки докато е на работа, няма право да мига и да диша забележимо. Тя е картина, а не човек. (това е една от темите, които се засягат в книгата - отношението към ближния)
Главната ни геройня е Клара - красива синеока блондинка, чиято мечта е да бъде създаден шедьовър с нея. Лично аз не симпатизирам много на Клара, просто защото ми се стори леко повърхностна личност.
Разбира се, имаме убийство (даже повече от едно), имаме и мистерия.
Книгата е написана по много интересен начин - няма глави, а фрагменти. Имаме 4 стъпки. Ставаме свидетели на действието от главите на различни персонажи. (много различни и интересни персонажи бих казала - не бях чела книга с около 10 главни персонажа и поне 20 второстепенни)

Иии стига толкова за историята - не ми се иска да развалям впечатлението на никого.

Накратко защо смятам, че тази книга трябва да бъде прочетена:

Лично аз в тази книга видях една пълна деградация на едно общество, лишено от морални ценности и с изкривени представи. Както написах по-горе, Клара не ми допадна като персонаж - за мен тя е едно глупаво момиченце, лишено от бащина обич и постоянно опитващо да се докаже...по грешния начин. (ако прочетете книгата, едва в края на 4та част ще разберете какво имам предвид) Да, тя си има някакви идеали, но лично за мен - те са повърхностни.
Срещаме и едно нечовешко отношение към произведенията на изкуството. Тук дори аз съм с противоречиви чувства, но ставаме свидетели на едно: "той/тя е картина, а не човек". Лично мен това си ме притесни, по простата причина, че вече доста често се среща липсата на човешко отношение. Но Сомоса, е той представя нещата по леко гротесен начин. А факта, че книгата е издадена през 2001 ме притеснява още повече, защото това показва, че дори тогава е имало такова отношение.

Няма да лъжа - тази книга ме накара да се замисля. Четях и историята ме поглъщаше, а след това ме изплюваше. Реалността се сливаше с този хипердраматизъм и ужасът, че някой ден това може да се случи, ме поглъщаше. Ще си кажете "Какво пък толкова. Това е само книга...", да, така е. Но! Светът се побърква и някой ден може да се обърне на 360 градуса.

Прочетете книгата, потопете се в историята. Изживейте я. А след това помислете - за какво точно живеете? В какъв свят искате да живеете? Искате ли да съществувате като Клара? Защото тя съществува, не живее...

И да, в края на краищата, това е само книга...

Извинявам се, че наситих "ревюто" с личното си отношение. Просто това е книга, която ми харесва страшно много като история, но ме притеснява с реалността, която блика от всеки ред. Смятам че трябва да бъде прочетена. :)