неделя, 24 февруари 2013 г.

"Целувката на Мефисто:Изкуплението на Кирос" книга 2

Още в петък щях да пускам тази публикация, но се разсеях и забравих.
Имам страхотни новини - най-после ще излезе втората книга от "Заветът Мефисто". Заветната дата е 4 март, а аз нямам търпение вече. Откакто прочетох първата изгарям от нетърпение и за следващата. Само се чудя защо от Егмонт са променили заглавието. Оригиналното е "Целувката на Мефисто", но те са го променили на "Заветът Мефисто : Изкуплението на Кирос", но нищо - не е болка за умиране, ще го преживея :D Радвам се, че кориците са оригиналните, защото са направо страхотни.

 
Когато Джакс и Саша срещат Джордан Елис за пръв път, те веднага разбират, че тя не е обикновена тийнейджърка. Освен че е дъщеря на президента, е и Анаво – жива потомка на Ева и безценен дар за братята Мефисто. Това, което не знаят обаче, е, че Ерикс има дяволски план да отвлече момичето и да зароби душата на нейния баща. Ако планът му проработи, последствията ще са катастрофални. За да предотвратят това, момчетата трябва да влязат в надпревара с времето.
Вълнуваща история, преливаща от романтика, опасности и интриги, „Изкуплението на Кирос” ще ви потопи отново в митичния свят на „Заветът Мефисто”.

За повече информация посетете сайта на издателството : http://egmontbulgaria.com/knigi-3/romani-119/fentazi-romans-277/zavetat-mefisto-281/

неделя, 3 февруари 2013 г.

Скарлет Уайт и Аня Сноу - Страст в здрача

Това е една поредица от две книги (може да има и още, но не се знае все още), написана от две млади и талантливи момичета. Не съм напълно сигурна как точно започна тяхното съвместно писане, но резултата е наистина добър. Доказателство за това са "Тънката граница" и "Опасни игри". Не знам коя от книгите е първата в поредицата, но не мисля че има голямо значение в какъв ред ще се четат, защото книгите са две напълно различни истории. Общото между тях са свръх естествените създания. Прочетох книгите още миналата седмица, но поради липса на време едва сега ще напиша кратко мнение за тях. Първата за която мисля да се изкажа е и "Опасни игри":
Близначките Ария и Анн обичат игрите. Когато срещат близнаците Ерик и Зейн те се впускат в игра със съдбата без да подозират колко е опасно това. Скоро и двете са наранени и всяка търси спасение по свой начин.
     Ерик и Зейн откриват, че да избягаш от любовта е трудно начинание и е по-добре да се борят за нея с надежда да излязат победители.

Историята определено ми хареса. Самата идея за две близначки - еднакви, но в същото време и много различни, които обичат да се забавляват и да се разменят е наистина забавна. Братята, с които започват да излизат също ми харесаха като персонажи. В историята имаше много обрати и много неща, които не очаквах. Историята на Ария и Ерик ми хареса повече от тази на Анн и Зейн. Сигурно защото Ария е по-зряла от Анн в много отношения. Не ми хареса когато Анн се расърди на Зейн заради това, че той е бил верен на брат си и не е издал тайната му. За мен това е детинско - да се сърдиш на човек в продължение на години, защото той е бил верен на себе си, на семейството и държи на думата си. Но ако Анн не се държеше толкова детински нямаше да има интрига в тяхната връзка - не може само Ария и Ерик да имат проблеми във връзката си преди да бъдат заедно - все пак трябва да има равновесие. По едно време на няколко места вместо Ерик е написано Рик - в началото си помислих, че е някаква грешка при редакцията - забравили са да променят името. Но последствие се оказа, че това било галено име на Ерик. И друго, което не ми се понрави особено - книгата е много кратка :D Определено ми се искаше някои моменти да са разгледани малко по-обстойно, защото на моменти имах чувството, че действието лети. Но това е единствената ми забележка. Не има още една - има много Анн и Зейн моменти и недостатъчно Ария и Ерик моменти - това определено не ми се понрави. Но това е само защото съм Ария - Ерик фен :))

* * *

Нощта е най-тъмна преди зазоряване...
     Така започва историята на двама души. Те имат основателни причини да се мразят и да искат смъртта на другия, но са принудени да бъдат съпрузи...
     И отново бе светлина...
     Така завършва една история, започнала в бездната на ада и превърнала се в приказка за щастие.

От двете книжки тази ми стана фаворит. Докато я четях имах чувството че чета Лара Адриан, Дж. Р. Уорд или Шерилин Кениън. Наистина е много добре написана. И историята ми хареса. А по принцип историите за върколаци не са ми на сърце. Определено в началото главния не ми хареса, ама той пък бива ли като говедо да се държи?! А главна вместо да му пригризе вратът, изпълнява всичките му прищевки...и то заради сестра си, която в наивността си изглежда неблагодарна за всичко, което Катрин направи за нея. Но не може да се отрече, че в последствие действието се развива много интересно и с течение на времето много неща се променят. Края ми хареса - особено облозите между Крис и Катрин. А и цялата история беше пропита и с тъжни, и с весели моменти - истинско удоволствие да я прочетеш.


Като цяло и двете книжки ми харесаха. Историите са добре замислени и са написани добре. Сигурна съм, че бъдещите книги на Аня Сноу и Скарлет Уайт ше бъдат още по-добри.
Пожелавам ви успех момичета и силно се надявам, да продължите да ни радвате с историите си :)))

Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс (кинига 1 от поредицата "Заветът Мефисто")

Днес ще ви говоря за една малко по-различна книга. В goodreads.com има много противоречиви коментари, а рейтинга на книгата е едва 3.86
Книгата, за която ще ви говоря е:




Забравете какво знаете за Господ и дявола... това съвсем не е цялата истина. Колкото и зъл да е Луцифер, той поне зачита свободната воля. Ерикс обаче е съвсем друго нещо. Най-големият злодей, познат на човечеството, крои планове да завземе Ада и да подчини всички на своята воля, а той самият – да стане по-могъщ от Господ. Едното нещо може да попречи на плановете му и това е Заветът Мефисто.
Саша е Анаво, потомка на дъщерята на Ева – Аврора, родена преди първородния грях. Без да знае истината за своя произход, момичето среща Аякс, един от синовете на тъмния ангел Мефистофел. Тя открива, че е единствената, която може да спаси душата му, но само, ако замени живота си за безсмъртие и се присъедини към него и братята му в бруталната война за спасението на човечеството. Но дали ще се реши на тази стъпка? Ще успее ли Аякс да опази живота й и спечели любовта й?
Авторът Тринити Фейгън умело преплита библейски и древногръцки сюжети с немски фолклор, за да създаде тъмна и завладяваща любовна история със собствена уникална митология, която запленява въображението и обещава много вълнуващи моменти.




В България книгата е издадена на 7 февруари 2012 от издателство Егмонт България.
Книгата веднага ме заинтригува, но заради отрицателните коментари в goodreads се забавих и едва миналата седмица се сдобих с тази така желана книга. Радвам се, че в крайна сметка послушах вътрешния си глас (който между другото за книги рядко греши) и си купих книгата.

Определено си личи, че Тринити Фейгън е начинаещ писател, но не мога да не призная, че книгата е повече от страхотна. Да, имаше една-две сцени, които малко не ми харесаха как точно са написани, но на фона на историята, героите и всичко останало, определено не ми направи голямо впечатление. В гореспоменатия сайт имаше едно ревю, което още ми кънти в главата. С няколко думи в него беше написано, че главната е много наивна и книгата била много зле написана...А това заключение беше направено след прочит на няма 50 страници..Вярно за всеки влак си има пътници и това определено не е книга за всеки. Макар лично аз да мисля, че си заслужава на 100%, то има много хора, които или наистина не са харесали книгата, или не са си направи труда да я прочетат цялата.

Не искам да пускам спойлери и затова няма да коментирам много-много цялата история, но не мога да не пусна този цитат, който ми хареса толкова много:
"- Тук й е мястото. Не мога да я взема...там, където отивам.
 - А ако можеше, щеше ли?
Той поклати бавно глава.
- Там, където отивам, не е място за нея. Тя принадлежи тук.
- Може би предпочита да е с теб. Може би, когато се събуди, така силно ще пожелае да е с теб, че ще се разгневи, задето си я оставил.
- Няма значение. Не мога да я взема със себе си. - Джакс сведе глава и зарови лице в косата й. - Ще бъде нещастна. Ще вижда отчаяние и болка, мъка, омраза и гняв и сърцето й ще страда. Не мога да й го причиня.
- Значи ти, Аякс, ще я оставиш тук, в Божия рай, макар така никога повече да не я видиш? Защо е нужна тази саможертва, щом означава толкова много за теб?
Джакс вдигна глава и отвори очи.
- Защото я обичам."

Лично за мен това е кулминацията на цялата книга - толкова силен момент. И определено си заслужава да се прочете историята на Саша и Джакс.