Това е една поредица от две книги (може да има и още, но не се знае все още), написана от две млади и талантливи момичета. Не съм напълно сигурна как точно започна тяхното съвместно писане, но резултата е наистина добър. Доказателство за това са "Тънката граница" и "Опасни игри". Не знам коя от книгите е първата в поредицата, но не мисля че има голямо значение в какъв ред ще се четат, защото книгите са две напълно различни истории. Общото между тях са свръх естествените създания. Прочетох книгите още миналата седмица, но поради липса на време едва сега ще напиша кратко мнение за тях. Първата за която мисля да се изкажа е и "Опасни игри":
Близначките Ария и Анн обичат игрите. Когато срещат близнаците Ерик и
Зейн те се впускат в игра със съдбата без да подозират колко е опасно
това. Скоро и двете са наранени и всяка търси спасение по свой начин.
Ерик и Зейн откриват, че да избягаш от любовта е трудно начинание и
е по-добре да се борят за нея с надежда да излязат победители.
Историята определено ми хареса. Самата идея за две близначки - еднакви, но в същото време и много различни, които обичат да се забавляват и да се разменят е наистина забавна. Братята, с които започват да излизат също ми харесаха като персонажи. В историята имаше много обрати и много неща, които не очаквах. Историята на Ария и Ерик ми хареса повече
от тази на Анн и Зейн. Сигурно защото Ария е по-зряла от Анн в много отношения. Не ми хареса когато Анн се расърди на Зейн заради това, че той е бил верен на брат си и не е издал тайната му. За мен това е детинско - да се сърдиш на човек в продължение на години, защото той е бил верен на себе си, на семейството и държи на думата си. Но ако Анн не се държеше толкова детински нямаше да има интрига в тяхната връзка - не може само Ария и Ерик да имат проблеми във връзката си преди да бъдат заедно - все пак трябва да има равновесие. По едно време на няколко места вместо Ерик е написано Рик - в началото си помислих, че е някаква грешка при редакцията - забравили са да променят името. Но последствие се оказа, че това било галено име на Ерик. И друго, което не ми се понрави особено - книгата е много кратка :D Определено ми се искаше някои моменти да са разгледани малко по-обстойно, защото на моменти имах чувството, че действието лети. Но това е единствената ми забележка. Не има още една - има много Анн и Зейн моменти и недостатъчно Ария и Ерик моменти - това определено не ми се понрави. Но това е само защото съм Ария - Ерик фен :))
* * *
Нощта е най-тъмна преди зазоряване...
Така започва историята на двама души. Те имат основателни причини
да се мразят и да искат смъртта на другия, но са принудени да бъдат
съпрузи...
И отново бе светлина...
Така завършва една история, започнала в бездната на ада и превърнала се в приказка за щастие.
От двете книжки тази ми стана фаворит. Докато я четях имах чувството че чета Лара Адриан, Дж. Р. Уорд или Шерилин Кениън. Наистина е много добре написана. И историята ми хареса. А по принцип историите за върколаци не са ми на сърце. Определено в началото главния не ми хареса, ама той пък бива ли като говедо да се държи?! А главна вместо да му пригризе вратът, изпълнява всичките му прищевки...и то заради сестра си, която в наивността си изглежда неблагодарна за всичко, което Катрин направи за нея. Но не може да се отрече, че в последствие действието се развива много интересно и с течение на времето много неща се променят. Края ми хареса - особено облозите между Крис и Катрин. А и цялата история беше пропита и с тъжни, и с весели моменти - истинско удоволствие да я прочетеш.
Като цяло и двете книжки ми харесаха. Историите са добре замислени и са написани добре. Сигурна съм, че бъдещите книги на Аня Сноу и Скарлет Уайт ше бъдат още по-добри.
Пожелавам ви успех момичета и силно се надявам, да продължите да ни радвате с историите си :)))
