Здравейте,
Реших да започна един малко по-различен тип публикации...Ще се опитам поне веднъж седмично да качвам по едно стихотворение. Дали ще е на български автор, авторско или преводно - няма да има значение..Разбира се, ще упоменавам тази информация в самата публикация. Някои автори може да се повтарят, но не и стихотворенията. Може в някои публикации да има повече от едно стихотворение, но предполагам ще са рядкост.
Но стига толкова обяснения - предполагам с времето ще променя и изясня "правилата" на тази рубрика.
Днес започвам с произведение на Бенхамин Прадо - Въпрос на принципи
Една поема, която казва и неизказаното.
Една поема, която слуша този, който я чете.
Една поема, която никога не ще забравят
думите, с които е написана.
Една поема, която знае какво си мислиш.
Една поема, която е непоправима;
която се забелязва от всички, които са я разбрали;
която не мечтае да я напише някой друг.
Една поема, за която е странно, че не съществува.
Една поема, която крещи на непознатите.
Една поема, която казва, че затворилият очи
е съучастник на престъпление, което не е искал да види.
Една поема, която застрашава поезията.
Една поема, която гледаш
както пътниците гледат часовниците си
на гарата.
Една поема, която може да повтори
справедливост и сърце,
свобода
и радост...